Звукови хроники "Музикални фамилии": Владигерови и театърът

Сцена от операта "Цар Калоян" от Панчо Владигеров

Съдбата отрежда на Панчо Владигеров да започне блестящата си европейска кариера в театъра на Макс Райнхард. За постановките на прочутия режисьор той пише театрална музика към редица постановки. Усетът за мащабите и формата на сценичното действие му е вроден - вероятно от артистичния род на майката Елиза Пастернак-Владигерова. Някои от театралните си опуси Владигеров обработва и за самостоятелен концертен живот - например прочутата "Скандинавска сюита" по пиесата на Стриндберг "Сънна игра". Той е пионер в много музикални жанрове - за българската професионална музика. Операта му "Цар Калоян" е първата българска опера, която с успех излиза и извън пределите на България.
Александър Владигеров наследява от баща си усета към театъра, афинитета към джаза (да не забравяме, че първият български джазов опус е "Фокстрот" на Панчо Владигеров). Синът вплита джазовите и театралните си страсти в един нов не само за България, но и за цяла тогавашна Източна Европа - мюзикъла. "Веселите градски музиканти" и "Вълкът и седемте козлета" още в средата на 70-те години добиха европейска и световна слава.
Най-младите Владигерови - Екатерина и близнаците Александър и Константин - с необикновената жизненост на своите предци развиват онова, с което природата и владигеровския ген щедро ги е надарила - афинитет към сцената и импровизацията -  в нови и модерни варианти, но със същата щедрост на таланта.
Ще слушаме музика от 3-те поколения Владигерови: от "Цар Калоян" и "Скандинавска сюита", от "Козлетата" и "Музикантите", изпълнения на музика от младите Владигерови и техни импровизации върху теми от баща им.

17 юли, от 17.30 часа
Още от категорията

Конкурсът за детска песен в Болоня "Златната монета“ празнува 60 години от създаването си

Международният конкурс за детска песен в Болоня "Златната монета“ празнува 60 години от създаването си. Благодарение на композитора проф. Виктор Чучков в историята на конкурса и детския хор "Антониано" има ярка българска следа. Маестро Чучков е автор на някои от най-хубавите песни, изпълнявани от болонския хор, сред които "Дъга" /1984г./ г и "Химн на..

публикувано на 20.11.17 в 14:01

Грамофонната плоча изживява истински ренесанс

Мнозина я смятаха за мъртва, завинаги изпратена в историята от цифровите записи, но добрата стара грамофонна плоча, с която са израснали редица поколения, не само оцеля, а и напоследък изживява истински ренесанс. В музикалния свят се води спор дали грамофонните плочи наистина предлагат по-качествен запис. Естественият звук е един от водещите..

публикувано на 20.11.17 в 11:13
Борда на директорите

Програмата на фестивала в Залцбург за 2018 г.

Художественият ръководител на Залцбургския музикален фестивал Маркус Хинтерхойзер обещава за 2018 година екстаз, страдание и страст, пише в статията си на страниците на ежедневника „Залцбургски новини“ от 9 ноември Бернхард Флийер. Програмата на фестивала за новия сезон е била представена на пресконференция миналата седмица в сряда. В предишната година..

публикувано на 20.11.17 в 10:05
Любен Димитров, Аглика Генова и Йордан Камджалов (отляво надясно)

Йордан Камджалов за наградата „Ехо класик“ и за следващите концерти

След като се изправи на сцената в Хамбург заедно с Аглика Генова и Любен Димитров, за да получат наградата „Ехо класик“ за диска, представящ концертите за две пиана на Бела Барток и Виктор Бабин, записани със симфоничния оркестърна БНР Йордан Камджалов още се вълнува от голямата награда и признанието, което получи техния труд. Никой не може да си..

публикувано на 20.11.17 в 08:55

Спомен за Екатерина Апостолова

Тази неделя авторската рубрика „Срещи, гласове, съдби“ на Павел Герджиков в „Неделен следобед“ бе посветена на легендарната българска колоратурка – солистката на Софийската опера Екатерина Апостолова, родена на 17 ноември 1917. Разказът на професор Герджиков започва от началото на 60-те години на ХХ век: Когато през 1962 година се явих на..

публикувано на 19.11.17 в 16:00

Вокален ансамбъл "Славяни" премина с песен от казашките степи до Дунавската равнина

Макар и създаден само преди броени месеци, новият вокален ансамбъл "Славяни" към Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов", дирижиран от Славил Димитров, дава заявки да се превърне в проект, който работи за разнообразяването на концертния хоров пейзаж у нас. "От казашките степи до Дунавската равнина" беше наречена програмата, която "Славяни"..

публикувано на 19.11.17 в 12:06
Ануар Брахем

Нови проекти на Ануар Брахем и Авишай Коен, плюс "кръстници" на Слънчев джаз+

В предпоследното си ноемврийско издание Слънчев джаз+ представя някои от артистите в едномесечния Международен джаз фестивал в Мадрид , откъдето преди четвърт век започна предаването. Случайно или не, четирите концерта са на наши "кръстници", гостували ни в един или друг момент и в София, и тук в Радиото. Началото е с Ануар Брахем и последния..

публикувано на 19.11.17 в 07:15