Всеки водещ на брой имаше пълната власт над материалите, които включва, разбира се, останалите му даваха съвети, предлагаха текстове, но нямаше някаква йерархия, при която главният редактор да казва: „това да, това не“. Вестникът течеше едновременно в много русла и имаше много физиономии.
Друг е въпросът, че този хаос създаваше и неприятности. Например в различни броеве се появяваше един и същи текст, който някой не е разбрал, че вече е излязъл.
Вестникът във Велико Търново не беше вестник. Беше литературен алманах "Янтра" и този алманах имаше два тона хартия, припомни Кин Стоянов, работил като заместник-главен редактор на "Демокрация":
И тогава нашият заместник-главен редактор Краси Георгиев ни заведе да разговаряме с временната управата на Велико Търново и ние договорихме да започнем с тази хартия да издаваме един литературен вестник като издание на вестник „Демокрация“. Като в състава на този литературен вестник трябваше да влязат от търновска страна Мария Георгиева, Марина Томова, но главен редактор трябваше да стане Владо Левчев. И може да се каже, че концепцията на вестника я писахме в моя дом.
Владо Левчев създаде екипа на "Литературен вестник". Той направи "физиономията" на вестника, той въведе това правило всеки един от редакторите да води брой, което ми се вижда симпатично правило.
Ирма Димитрова, която е дългогодишен преподавател в СУ "Климент Охридски", припомни за естеството на работа в редакцията на вестника:
При нас цареше един светъл хаос, в който ние не подозирахме колко сме щастливи. На практика имахме главен редактор в лицето на Едвин, който никога не ни се бъркаше в работата. От друга страна цареше някакъв хипарски купон в този вестник, което не означаваше, че не се работи. Вестникът винаги излизаше на време. Това, което беше най-хубавото, е, че от една страна беше хаотичен, свободен, от друга страна помежду ни имаше една солидарност, всеки беше готов да помогне на другия с идеи, текстове, с всичко, с което можеше.
Поетът Ани Илков добави:
Имаше карнавален дух. Това преобръщане на света и осмиващо преосмисляне на света. Ние имахме много тежки радикално разположени политически рубрики – като поведение и мисловност.
Днешната младеж не е виждала вестник в толкова голям формат. Ние започнахме да правим вестника в пределектронната епоха. Вестникът се правеше технически много трудно.
Отначало "Литературен вестник" се издава с финансиране от в. "Демокрация", разказа Едвин Сугарев:
След което всички заедно решихме, че по-добре да престанем да имаме такава шапка и да се опитаме сами да си пробием път. Разчитахме на финансиране по линията на разни проекти. От тогава насетне вестникът ходи по ръба на финансовата бездна.
Днес Ирма Димитрова чете "Литературен вестник" само в интернет поради две причини:
Първата е, че вече трудно се намира в печатен вид, трябва да бъде търсен специално. Втората причина е, че лично на мен много ми липсва тази симбиоза между публицистика и литература, която струва ми се тотално е изчезнала от техните страници.
Нека да си дадем сметка, че той съществува повече от списание "Златорог". Ние сме литературни историци, каза в заключение Ирма Димитрова.
Още спомени и разкази от трима от първите редактори и автори на "Литературен вестник"- Ирма Димитрова, Едвин Сугарев и Ани Илков, както и от Кин Стоянов, работил като заместник-главен редактор на в. "Демокрация", чуйте в звуковия файл.
