Първата българска пътешественица Люба Кутинчева позира до крале, султани и махараджи

Една млада българка предприема пътешествия до неизбродими земи в началото на миналия век. „В продължение на няколко години аз можах да пропътувам ония далечни страни, към които се стремях, но вече не на крилете на богатата ми фантазия, а в най-груба действителност – с риск за живота ми, с много опасни приключения, неизброими мъки, страдания и много сълзи”, по-късно ще напише тя. Днес личността й е забулена в тайнственост и само черно-бяла фотография разкрива чудно хубавото й лице.




СнимкаЛюба Кутинчева извървява трънлив и каменист, по думите й, път, който я отвежда в приказния свят на Сирия, Палестина, Египет, Абисиния, Ирак, Персия, Афганистан, Индия, Цейлон, Борнео, Филипините, Китай, Япония и още много краища в Далечния Изток, покрити с тайнственост и мистицизъм. Започва да пътешества през 1929 г., ала десетилетие по-късно авантюристичният й дух е укротен.

Тя тръгва едва деветнайсетгодишна, придружавана от своя съпруг, и се опитва да документира всички места, през които минава, разказва Михаил Груев, председател на държавните архиви. Люба Кутинчева прави снимки и ги поставя в нещо като лексикон, в който се съдържат посветителни надписи - на арабски, хинди, пущу, арамейски, японски, китайски и т.н. А днес тези текстове могат да се разглеждат и като учебник по чужди езици.

Младата българка преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойнствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.

Тя е привлечена от харизмата на големите антиколониални водачи по онова време. Ще видите нейни снимки с Махатма Ганди и сестра му, с Джавахарлал Неру. От друга страна, тя е феминистка, която съчувства на борбата за правата на жените в Третия свят и се опитва да ги подпомогне, пишейки за големи западни издания. Така че тя е една модерна жена в съвременния смисъл на думата, смята Михаил Груев.

СнимкаОстава загадка как Люба Кутинчева успява да се добере до най-високопоставени особи, в чиято компания позира – кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и много други. Тя успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. Ала където и да се намира, тя запознава събеседниците си с България и нейната култура, пее им български песни и неизменно пътешества с трикольор на шапката си.

Родената през 1910 г. във Велико Търново, пътешественица остава абсолютно неизвестна за цели 80 години. Едва днес историците се опитват да научат повече за необикновената й съдба. Малкото, което се знае за нея е, че произхожда от род на интелектуалци, че завършва гимназия в Силистра – по онова време под румънска власт, че отива при чичо си в Турция и там изнася сказки за България. Владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто. През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и работи като кореспондент на Le Matin. В навечерието на Втората световна война – с разбито здраве и след десетгодишно отсъствие, тя се завръща в България. Умира през 1998 г., но как преминава животът й през комунистическия режим – това е поредната мистерия, която трябва да разбулят историците.

Не е преследвана, защото до войната нейният патос е антиколониален, феминистки, т.е. в широкия смисъл на думата – левичарски, но не комунистически. Това по някакъв начин й дава индулгенции пред новата власт и вероятно става причина тя да не бъде подложена на директни репресии. Макар че потъва в дълбока неизвестност до края на живота си, казва Михаил Груев.

През 1968 г. Люба Кутинчева предава своя архив на държавата и той може да бъде разгледан на изложбата „Мисия пътешественик”, която беше открита в Нощта на музеите в Държавната агенция „Архиви”.

Снимки от изложбата: Диана Цанкова


Още от категорията

Образ и текст в близка среща

„Когато нещата са наистина зле, можеш да се разсмееш или пък можеш съвсем да се сринеш“. Този цитат на Маргарет Атууд ме посрещна в зелен плик, който сама си избрах измежду всички останали цветни изкушения. Още на входа в галерия 2.0, където вчера имаше специална среща на две изкуства – изкуството на литературата и изобразителното изкуството. В плика..

публикувано на 16.11.18 в 19:05

На 87-годишна възраст почина известният сценарист и романист Уилям Голдман

Известният сценарист и романист Уилям Голдман почина на 87-годишна възраст, съобщават световните медии. Уилям Голдман е носител на две награди „Оскар“ – награда за най-добър оригинален сценарий за "Буч Касиди и Сънданс Кид" (1969), както и наградата за най-добър адаптиран сценарий за "Цялото президентско войнство" (1976).  През 1985 година той..

публикувано на 16.11.18 в 17:19
Дарина Маринова, Каролина Шути и Ваня Пенева (отляво надясно)

"Някога навярно съм вървяла по мека трева" и "Къде останаха първите ми изречения?..." – поетичният стил на Каролина Шути

 Австрийската писателка Каролина Шути днес гостува в София за премиерата на романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“ в клуб „Журналист“ на СБЖ от 18 часа. Романът ѝ е част от трилогия и е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз през 2015 година. Каролина Шути не за първи път е в нашата страна. Работата ѝ по нейната дисертация,..

публикувано на 16.11.18 в 16:52

Доц. Ружа Маринска: Изданието "Цанко Лавренов" е уникално събитие за българската култура

Том с 520 страници статии и репродукции на картини е резултатът от труда на екип изследователи, фотографи, художници, книгоиздатели, спонсори, обединени от усилията на фондация „Цанко Лавренов“. Пътят до тази книга е около тригодишен, но за Лаврен Петров той започва преди повече от две десетилетия, когато младият изкуствовед добива ясна представа за..

публикувано на 16.11.18 в 16:35
Актьорите Валентин Ганев, Линда Русева, Мая Бабурска, Кирил Бояджиев и Иван Петрушинов (отляво надясно)

Рецептите за щастие на кабаре "Фата Моргана"

В приглушения полумрак на кабарето „Фата Моргана“, едно от култовите предавания на редакция „Хумор и сатира“, ще се разиграят фатални страсти и драматични диалози, дреболии ще преобърнат представата ни за света и времето, заклинания ще разтърсят суеверните, а задълбочени размисли ще покажат пътя на родната икономика. Текстовете оживяват с гласовете на..

публикувано на 16.11.18 в 16:15
Н. Пр. Франсоа Бонтан, посланик на Кралство Белгия в България

Н. Пр. Франсоа Бонтан: Белгийците са прагматични, но умеят да мечтаят

Белгийски дни в София  се провеждат за 13-и пореден път и тази година ще продължат до 23 ноември.  Докато в началото, преди 13 години идеята е била белгийската общност  да се обедини   с български партньори по определени теми – храна, кухня и култура, постепенно в програмите на Дните започват да се добавят други акценти, най-вече бизнес..

публикувано на 16.11.18 в 15:44
Лорина Камбурова в студиото на „Време и половина“

"Време и половина" за Лорина Камбурова

Модерно българско село, запазило духа на всичко родно и добре познато, а едно момиче рисува, за да забрави или пък, за да продължава да помни. Имаше време, в което, ако останете на въпросния телевизионен канал, който излъчва тази приятна картинка, можеше да видите също това момиче да обикаля познати и непознати български места. Казват, че в нея можеш да..

публикувано на 16.11.18 в 15:22