По-голямата тема е за начина, по който се взимат решения. Тя може да бъде видяна и по други въпроси.
Цялата еуфория около красивия лозунг за жена от Източна Европа не стъпваше на реализъм. ООН е специфична дипломатическа игра на най-високо равнище. Беше ясно, че българската кандидатура ще срещне възражения, и то непреодолими, от две страни в Съвета за сигурност на ООН. Ако това е информиран избор на правителството, трябваше да се следва до самия край. От тази отчаяна стъпка накрая впечатлението е за горчилка, която навън се възприема така. Не използвам имената на нашите много достойни кандидатки, защото става дума за симптоматика. Едната номинация беше направена от отиващо си правителство. После втората беше в резултат на публично много ярко изнудване. Тези неща се правят след безпристрастен анализ, каза Поптодорова.
Тотално отсъстваше съгласуваност между отделните звена. Оставихме спора изцяло в нашата домашна среда. Този разговор се води навън. Той се изнася по столиците. Няма изненади, това развитие беше предопределено. Този цикъл щеше да приключи по-спокойно. Нямахме шанс за тази позиция, но щяхме да имаме достойно и спокойно участие, което имат другите страни.
Въртенето на пета, драмите, които се разиграха, показва неспособност за трезв анализ. И това е под влияние на местни съперничества, местни страсти, подчерта Поптодорова.
Не съм щастлива и от начина, по който се постъпва и в други области – на сигурността, например. Има нещо трескаво, нещо несигурно. Отговорност за политически решения се носи пред избирателите, каза още Поптодорова.
Не може винаги да си функция от конюнктурни обстоятелства. Винаги има конюнктура, но докато не си изградим механизъм за стабилност, винаги ще има такива казуси. Трябва да се знае къде иска да е България и как трябва да го направи. Няма мандатност, има национални цели. Аз не мога да схвана къде искаме да бъдем в рамките на двете членства, които постигнахме, каза Поптодорова.
Цялото интервю на Снежана Иванова с Елена Поптодорова чуйте в звуковия файл.