• Честно казано, не съм срещала думата „правопис“, написана точно по този начин, затова пък „куповач“, „истривалка“, „споразомение“, „къртоф“, „замалчавам“, „фризиор“, „въскрасение“, „колтура“… – колкото щеш. В самоделни надписи, търговски фактури, ученически и студентски съчинения, интернет форуми и т.н. Явно българският правопис е непреодолимо изпитание за много сънародници от различни възрасти. Естеството на грешките навежда на мисълта, че дори след преминаване през средното училище, много хора не просто не усвояват правилата за правопис, но не разчитат смисъла на думите и на техните съставки. Според специалисти, тъкмо в тази посока би могло да се направи повече при обучението. Разделянето на думите на техните значещи елементи (морфеми) и осмислянето им би дало възможност на борещите се с правописа да видят в тях нещо повече от върволица от букви. Осъзнаването на вътрешния мотив за образуването на думите би помогнало много за по-лесното и ефикасно запомняне на писменото им изражение и това важи не само за родния, но и за чуждите езици, които изучаваме. Разговор с доц. Марина Джонова от СУ „Св. Климент Охридски“.
• Езикови справки по радиото: „парлама“, „параван“, „икиндия“.
• Забравете тази дума - от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
