Той се намира на връх Градището, на десетина километра югозападно от Ивайловград. Наричан е още Цитаделата на Калоян. Мястото е впечатляващо като гледка, а от научна гледна точка е истинско предизвикателство за археолозите. През лятото на 2016 г. там работи експедиция, под ръководството на Филип Петрунов, уредник в отдел „Археология” на Националния исторически музей. Работата обхваща три етапа от средновековния град: крепостната стена, терените около средновековните храмове и крепостното водохранилище.
Основният строителен материал е мрамор, затова Лютица е известна и като Мраморната крепост. За нея споменават византийски автори. Името й е включено в епископски списъци от времето на император Лъв VI (886 - 912), както и в по-късни исторически извори. В тях се преплитат разкази за обсади и движения на войски. А в един от тези прелюбопитни материали рицарят Жофроа дьо Вилардуен, свидетел на паметни събития по долината на река Арда, разказва за българския владетел Калоян, който през 1207 година настанява войските си в „една подвластна нему крепост”. Предполага се, че е Лютица, което превръща обекта в изключително ценен паметник за българската и за световната история. Археолозите се надяват проучванията да хвърлят нова светлина върху управлението на цар Калоян, върху живота в крепостта и взаимоотношенията между Второто българско царство, Латинската и Никейската империи, както и върху граничната комуникация с Атинското дукство през XIII век. Към Мраморния средновековен град-крепост Лютица ни води археологът Филип Петрунов.
