Реформата, която ще бъде подложена на референдум, е лоша. Статуквото обаче също е изключително лошо. Така че избирателите са принудени да избират между две еднакво неприятни възможности. Благоразумието и предпазливостта винаги казват, че е по-добре да се остане с познатото статукво, отколкото да се скочи в другата крайност - промяна на конституцията, по начин, който не е задължително по-добър от настоящия. Освен това промяната на конституцията няма такова значение, каквото същността на референдума, а именно - политическото бъдеще на Матео Ренци.
Ако Ренци подаде оставка при отрицателен отговор на референдума, Президентът може да реши да му даде мандат да направи нов кабинет или да предложи мандат на друг политически лидер, който да управлява до редовните парламентарни избори в края на 2017 година или началото на 2018-та., изтъкна Марсили
Европейските коментатори непрекъснато ни замерват с информацията, че има системен риск за Италия, която и без това е доста уязвима заради високото ниво на публичния дълг. Да, трябва да призная, че наистина има такъв риск и към това ще припомня на всички, че Италия в момента има ангажимент за 160 000 бежанци, спасени от водите на Средиземно море. Тази политика обаче не се подкрепя от другите партии, така че има и риск от хуманитарна криза, ако спечели отговорът "не". Но ние не можем постоянно да сме като "отвлечени" заради политическата и икономическата ситуация. Видяхме, че избирателите гласуваха за Брекзит, в САЩ - подкрепиха Тръмп. Имаме много сериозен проблем, ако демократичният израз на вот е обвързан със страха, че ако изберем една от алтернативите, ще предизвикаме апокалипсис. Мисля, че е наше демократично задължение да не вземаме под внимание тези страхове, защото това напрактика би ни оставило без избор, ако не искаме да предизвикаме апокалиптични последици. Не мисля, че трябва да го позволяваме.
Много е трудно да се предвиди какъв ще бъде резултатът от референдума, заяви политикът:
Има разлика между проучванията преди няколко седмици и последните, които дават уютна преднина на отговора "не", но с много голям процент от хора, които още не са взели решение. В последните дни от щаба на "не" - кампанията се държат като победители, но има известно напрежение заради вота от чужбина.
Бизнесът - и в Италия, и в международен план, иска да спечели отговорът "да". Бизнесът не харесва нестабилността, което моментално прави Матео Ренци не чак толкова лош премиер. Но това не означава кой знае колко много. Ние знаем, че бизнесът се страхува от промените. Аз не искам да правя толкова голяма разлика между институциите и предприятията и обикновените хора, въпреки че разни движения като "Пет звезди" твърдят, че "не" е гласът на хората, а "да" е гласът на институциите и бизнеса. Особено в светлината на Брезкит и Тръмп, някои хора се опитват да правят това, но аз не мисля, че е твърде акуратно разделение. Има много хора, които са крайно неудовлетворени от политическата система, от ширещата се корупция. Следователно те искат по-праволинейно правителство, дори - по-авторитарно управление. Това е рискът за политическата система.
Запитан дали изобщо има кампания, свързана с въпроса на референдума, или това е категорично вот в подкрепа или срещу Матео Ренци, Марсили заяви:
Това води до нещо много интересно. Именно защото това е вот за бъдещето на Матео Ренци, защото - каквото и да се случи, той ще е в много силна позиция. Той е сам срещу всички в този референдум. Ако той изгуби с малка разлика - например 48 на 52 %, може отново да го представи като победа. Ренци успя да обедини всички партии, с изключение на собствената си, срещу себе си и ако изгуби, той все още може да каже, че министър - председателят сам представлява половината от италианското население.
Икономическите проблеми на Италия частично влияят върху решението на хората и когато гласуват, те ще имат ли отговор за себе си дали Италия да остане в еврозоната или не, смята Марсили:
Може би е вярно. Мисля, че е съвсем видимо, че ако имаме отрицателен вот, ще има по-голяма икономическа нестабилност, но ще има спад в растежа. Въпросът е, че това няма кой знае какво значение за живота на хората от по-бедните слоеве на средната класа. От десет години те страдат от мерките за лишения и затягане на коланите. Те непрекъснато понижават жизнения си стандарт, получават все по-ниски заплати. Затова те не биха се уплашили от малко по-голяма бедност или по-голяма икономическа нестабилност. Това е тяхното ежедневие. И все пак - ако казваме, че напускането на еврозоната би било катастрофа, е добре да се запитаме кой всъщност ще преживее тази катастрофа? Еврото, което ще загуби част от стойността си и онези, които имат големи капиталовложения, или нормалните хора? За тези, които от десет години живеят в бедност, напускането на еврозоната може да не е чак толкова лош вариант, дори може да се окаже по-доброто решение.
