Премълчаната история на българските богомили

Част от корицата на книгата „Опасният архив на богомилите” от Христо Буковски.

В предаването „Историята като литература, литературата като история“ гостуват доц. Веселина Вачкова и писателят Христо Буковски. Двамата споделят впечатленията си от проведената през миналото лято научна експедиция из земите на Босна, където, както е известно, се установяват част от прогонените от царството ни български „богонемирни“ богомили. Става дума за най-нови сведения по темата, за анализ на премълчаните у нас артефакти, свързани с вярванията и символната система на обявените за еретици и отлъчени от църквата вярващи люде.
Дали няколко века по-късно космогонията на богомилите няма да се окаже по-праведна от официалните канони, измислени, приспособени и наложени във времето от  императори, папи и патриарси?
Този въпрос е особено тревожен днес, когато християнското население в развитите страни от години е в поведенческа криза, в морален упадък, причините за които не се обсъждат, а премълчават?
Дали след 2000 християнска история Спасителя няма нужда да бъде спасен от неистинските християни, които управляват от негово име християнската ни цивилизация?
Дали подмяната на апостолическите принципи и стойности, особено в условията на разгулната глобализация не е основната причина за духовната разруха и масовото безбожие, а не толкова гибелната опасност от приливните вълни на ислямския фанатизъм?
Доц. Веселина Вачкова е редовен участник в предаванията „Премълчаната история“ и няма нужда от специално представяне, но писателят Христо Буковски за първи път е наш гост. Той е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на стотици публикации за българската история, на сборник с разкази „Поздравете оцелелите”, на романите „Буенец за братовчеди”, „Да пукне вещерът, горкият”, „Храначът на магаретата”, ,,Обсебени”, „Версия кивот”, „Заложникът на боговете”, „Кивотът на папа Никита”, „Жив да си, Марко Тотев”. Има и изследвания върху духовния и религиозния живот на българите, събрани в изданието „Мистичните полети от страха до любовта”, както и в книгите „Опасният архив на богомилите”, „Скритият поход на българските кръстоносци”, „Похитеното съкровище на богомилите”, „Страховитото прераждане на богомилите”. Част от неговите текстове се разпространяват и на различни езици между които английски, френски, немски, испански, италиански и руски.

Откъс от „Опасният архив на богомилите” на Христо Буковски

Сигурно за хората винаги е била непосилна тази красива неизвестност на чудеса, проявления, шепот, безтелесни гласове и втрещяващи (при)видения. Няма лесен отговор дали това е било наказание за жаждата им да опредметят, формулират, усвоят и надживеят тайнството, което в никой случай не е по-чудно от живота. Неясно остава внушения свише ли са им доверили умението да оцеляват на планета, от чиято земя са съумели да извлекат с кървава пот не само прехраната си, но и своята мотивация да не се задоволят с безметежно вегетиране. Какво би могло да ни подскаже точно от небесните, които са харесали земните ни жени ли са се сдобили с духа, който има страшно повече претенции към тялото и към света от това да открива храна и нови основания за по-дълголетно съществуване? Има ли въобще възможност да се убедим дали всичко, което са изживели хората в тези проследими по нашите земи дотук поне осем хилядолетия духовен живот, безусловно води към неземни и човекоподобни богове?! Няма в жълтите страници телефон на пророка, узнал първо людете ли са въплътили изконните си въжделения до образи на Силата, Величието, Безмерността и Безсмъртието, които да са ги обсебили с недостижимата си прелест, или са ги съзрели. Дори когато са много достойните исторически личности, които са ги виждали, чували или долавяли подтици от тях, това остава ли доказателство, че отвъдното го има? Дали нещо не им е налагало да виждат същества от друг свят, които ги подкрепят, напътстват, наказват или опрощават техните постъпки, цели и въжделения?
Нима е изключено толкова много свидетелства и служби да са „изнесена” изцяло от самите тях проекция на идеал, по който да съизмерват стойностното в своя мимолетен живот с непомерно високи цели?
А какво пък би ги заставило – в името на необходим им друг свят! – да са приели свръхчовешки задачи и така да са мобилизирали огромни физически и духовни ресурси? Немислимо ли е сами да са надвишили „реалните човешки сили” с градежи и проникновения, които тегнат като предизвикателство над техните потомства? Възможно ли е в тези наглед обречени на стряскаща временност същества – поначало, или в някое от безчетните им поколения – да е заложен подсъзнателен стимул за развитие на цивилизация, която е призвана да надмогва естествените си способности – като кентавър, шибащ сам себе си да галопира все по-бързо напред?
Толкова близко е до ума самото съзнание на човека да е първообразът на светилището-обектив, през което той – като камера обскура – приема образите на света. Но откъде е почерпил основанията си да приеме своя свят за камерата, която улавя внушенията на Вселената?




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

Още от категорията
Тиен Дзиендзюн (вдясно) и Мариана Тиен в студиото на програма

Българо-китайска рецепта за хармония и любов

Тя е на Мариана Тиен и на Тиен Дзиендзюн. И двамата са доценти, но както казват в спорта, „на разменено гостуване“. Стане ли дума за детайлни познания по България във всяка област, питайте доц. д-р Тиен Дзиендзюн. Той е специалистът – българист. Роден е в Китай. Преподава повечето дисциплини по българска филология в Пекинския университет за чужди езици...

публикувано на 21.08.17 в 16:50

Образът на Иисус Христос в киното

• Разговор с кинокритика Петър Кърджилов за това как е представен през годините образът на Спасителя в седмото изкуство. • Разговор със ставрофорен иконом Ангел Ангелов, протосингел на Софийската митрополия за въздействието на последния филм за Иисус Христос - „Страстите Христови”.

публикувано на 21.08.17 в 12:05
Църквата

Боснек - златна мина за легенди и предания

Векове наред южните склонове на Витоша приютявали племена, които копаели недрата на планината в търене на желязна руда и дори злато. Така се ражда и село Боснек. През 50-те години на 20 век с развитието на промишлеността селото постепенно опустява и днес там живеят около 150 души - последните пазители на чудните легенди от региона. А те - легендите..

публикувано на 21.08.17 в 11:30

С атрактивно шествие ще се открие 45-тият Международен фолклорен фестивал

Многообразие от култури, традиции и обичаи ще се съберат на едно място, за да пеят, танцуват и се забавляват на открито, заедно с жителите и туристите на морския град в оредното издание на Международния фолклорен фестивал в Бургас. Той започва от 18.00 часа с цветно и атрактивно шествие на всички гостуващи състави от общо 13 държави. По традиция..

публикувано на 21.08.17 в 11:24

В Регионалната библиотека на Ловеч представят снимки и документи, свързани с Освобождението на града

Урок по история по повод 140 години от Освобождението на Ловеч представят съвместно Центърът за работа с доброволци към Регионалната библиотека и Държавния архив в града.  В детския отдел на библиотеката чрез снимки и документи, запазени в архива, ще бъдат представени факти и събития, свързани с освобождението на Ловеч. По повод годишнината в..

публикувано на 21.08.17 в 10:42

Над 30 артисти участваха в Арт фест - Берковица

Арт фест - Берковица се проведе от 17 до 20 август, а негови организатори са младежите от сдружение „Арт подиум”.  Второто издание на културната проява обедини уличното изкуство и модерни и експериментални артформи. Над 30 артисти от Европа се включиха с изкуството си във фестивалната сцена – основите на местната обсерватория, зад..

публикувано на 21.08.17 в 09:15

Съвременна българска драматургия след полунощ

На 25 август от 0.20 мин. ще излъчим пиесата на Андрей Филипов „Липсващият разказ”. В нея участват Вълчо Камарашев, Николай Костадинов и Невена Калудова, а режисьор на постановката е Николай Ламбрев. В четвъртък на 24 август сме избрали за вас драматургичния текст на Цветан Марангозов „По стръмното”, а в сряда по същото време пиесата на Светлозар..

публикувано на 20.08.17 в 10:15