Премълчаната история на българските богомили

Част от корицата на книгата „Опасният архив на богомилите” от Христо Буковски.

В предаването „Историята като литература, литературата като история“ гостуват доц. Веселина Вачкова и писателят Христо Буковски. Двамата споделят впечатленията си от проведената през миналото лято научна експедиция из земите на Босна, където, както е известно, се установяват част от прогонените от царството ни български „богонемирни“ богомили. Става дума за най-нови сведения по темата, за анализ на премълчаните у нас артефакти, свързани с вярванията и символната система на обявените за еретици и отлъчени от църквата вярващи люде.
Дали няколко века по-късно космогонията на богомилите няма да се окаже по-праведна от официалните канони, измислени, приспособени и наложени във времето от  императори, папи и патриарси?
Този въпрос е особено тревожен днес, когато християнското население в развитите страни от години е в поведенческа криза, в морален упадък, причините за които не се обсъждат, а премълчават?
Дали след 2000 християнска история Спасителя няма нужда да бъде спасен от неистинските християни, които управляват от негово име християнската ни цивилизация?
Дали подмяната на апостолическите принципи и стойности, особено в условията на разгулната глобализация не е основната причина за духовната разруха и масовото безбожие, а не толкова гибелната опасност от приливните вълни на ислямския фанатизъм?
Доц. Веселина Вачкова е редовен участник в предаванията „Премълчаната история“ и няма нужда от специално представяне, но писателят Христо Буковски за първи път е наш гост. Той е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на стотици публикации за българската история, на сборник с разкази „Поздравете оцелелите”, на романите „Буенец за братовчеди”, „Да пукне вещерът, горкият”, „Храначът на магаретата”, ,,Обсебени”, „Версия кивот”, „Заложникът на боговете”, „Кивотът на папа Никита”, „Жив да си, Марко Тотев”. Има и изследвания върху духовния и религиозния живот на българите, събрани в изданието „Мистичните полети от страха до любовта”, както и в книгите „Опасният архив на богомилите”, „Скритият поход на българските кръстоносци”, „Похитеното съкровище на богомилите”, „Страховитото прераждане на богомилите”. Част от неговите текстове се разпространяват и на различни езици между които английски, френски, немски, испански, италиански и руски.

Откъс от „Опасният архив на богомилите” на Христо Буковски

Сигурно за хората винаги е била непосилна тази красива неизвестност на чудеса, проявления, шепот, безтелесни гласове и втрещяващи (при)видения. Няма лесен отговор дали това е било наказание за жаждата им да опредметят, формулират, усвоят и надживеят тайнството, което в никой случай не е по-чудно от живота. Неясно остава внушения свише ли са им доверили умението да оцеляват на планета, от чиято земя са съумели да извлекат с кървава пот не само прехраната си, но и своята мотивация да не се задоволят с безметежно вегетиране. Какво би могло да ни подскаже точно от небесните, които са харесали земните ни жени ли са се сдобили с духа, който има страшно повече претенции към тялото и към света от това да открива храна и нови основания за по-дълголетно съществуване? Има ли въобще възможност да се убедим дали всичко, което са изживели хората в тези проследими по нашите земи дотук поне осем хилядолетия духовен живот, безусловно води към неземни и човекоподобни богове?! Няма в жълтите страници телефон на пророка, узнал първо людете ли са въплътили изконните си въжделения до образи на Силата, Величието, Безмерността и Безсмъртието, които да са ги обсебили с недостижимата си прелест, или са ги съзрели. Дори когато са много достойните исторически личности, които са ги виждали, чували или долавяли подтици от тях, това остава ли доказателство, че отвъдното го има? Дали нещо не им е налагало да виждат същества от друг свят, които ги подкрепят, напътстват, наказват или опрощават техните постъпки, цели и въжделения?
Нима е изключено толкова много свидетелства и служби да са „изнесена” изцяло от самите тях проекция на идеал, по който да съизмерват стойностното в своя мимолетен живот с непомерно високи цели?
А какво пък би ги заставило – в името на необходим им друг свят! – да са приели свръхчовешки задачи и така да са мобилизирали огромни физически и духовни ресурси? Немислимо ли е сами да са надвишили „реалните човешки сили” с градежи и проникновения, които тегнат като предизвикателство над техните потомства? Възможно ли е в тези наглед обречени на стряскаща временност същества – поначало, или в някое от безчетните им поколения – да е заложен подсъзнателен стимул за развитие на цивилизация, която е призвана да надмогва естествените си способности – като кентавър, шибащ сам себе си да галопира все по-бързо напред?
Толкова близко е до ума самото съзнание на човека да е първообразът на светилището-обектив, през което той – като камера обскура – приема образите на света. Но откъде е почерпил основанията си да приеме своя свят за камерата, която улавя внушенията на Вселената?




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

print Отпечатай
Още от категорията
Колаж: Даниела Манолова

Колоритни истории и още по-колоритни характери от късния 14 век

В сърцевината на среднощните средновековно-цветисти истории стои идеята за една безплатна вечеря, която ще възнагради най-добрия разказвач на истории по време на едно пътуване, което само по себе си определено се нуждае от разказване на истории, за да бъде по-неусетно и приятно. В три последователни нощи от 2.00 часа в Запазена марка Радиотеатър можете да..

публикувано на 30.04.17 в 09:20
Ева Браун и Адолф Хитлер

Искам, 29 април: Инат

• В очакване на втория тур на френските президентски избори и все по-малко вероятния Фрекзит, се насочваме не към Брекзита, а към екзита на британския престолонаследник принц Чарлз от една – хм, деликатна, ситуация, който той постигна с характерното си упорство. Впрочем типично и за прапрабаба му – императрица Виктория, както и за майка му – кралица..

публикувано на 29.04.17 в 17:10
флейта и ноти

Мила Павлова: Предизвикателствата ме привличат

Хубаво е да представяш нови неща. Колкото по-трудно, толкова по-добре. Така Мила Павлова, флейтистка в оркестъра на Класик ФМ радио, а от осем години и организатор на Международния фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща", обяснява желанието, с което работи по подготовката на предстоящото осмо издание на фестивала. И не случайно, преди дни..

публикувано на 29.04.17 в 16:00
Антон Стайков говори на откриването на изложбата на Нилс Нова (крайният вляво)

Отклонения, илюзии, цитати...

„Отклонения” е изложба на швейцарския художник Нилс Нова, открита в галерия „Райко Алексиев” в София до 16 май. Оптическа игра с пространството на залата, портрети на известни личности и техни двойници, препратки от фотографии към класически картини... Всички те, оказва се, привличат наистина разнородна публика. За изложбата разговаряме с куратора..

публикувано на 29.04.17 в 15:10

Експозицията "Несебър - перлата на православието" ще представи оригинален иконостас от преди векове

Нова експозиция ще бъде открита тази година в църквата „Свети Тодор“ в Несебър. До 18 май се очаква изложбата да бъде готова, обясни директорът на музея „Старинен Несебър“ Петя Кияшкина.  "Нарекли сме я "Несебър - перлата на православието". Много често наричат така града, заради църквите, заради това, че е център на православното изкуство и култура...

публикувано на 29.04.17 в 11:27

Фолклорен ученически фестивал за 35-ти път в Ямбол

В Ямбол се провежда 35-то издание на Националния фолклорен ученически фестивал „Родило се, преродило”. В него  ще вземат участие 250 ученици от областите Ямбол, Сливен, Бургас и Стара Загора. В конкурсната програма участниците ще се състезават в три категории: "народно пеене", "народни инструменти" и "танцови състави". Индивидуалните изпълнители и..

публикувано на 29.04.17 в 11:02
Колаж: Даниела Манолова

Напрежението между ред и страст в драматургичните изследвания на сър Питър Левин Шафър

На четири уши е една от зрелите пиеси на Питър Шафър (на снимката вдясно), в чието сърце   е кодирано вечното противоречие между  освободеното и централизираното, между пищното и сухото, между чувствата и номенклатурата. Пиесата е написана като първата половина  от проект в две части с название The Private Ear /The Public Eye (На 4 уши/В..

публикувано на 29.04.17 в 09:55