Премълчаната история на българските богомили

Част от корицата на книгата „Опасният архив на богомилите” от Христо Буковски.

В предаването „Историята като литература, литературата като история“ гостуват доц. Веселина Вачкова и писателят Христо Буковски. Двамата споделят впечатленията си от проведената през миналото лято научна експедиция из земите на Босна, където, както е известно, се установяват част от прогонените от царството ни български „богонемирни“ богомили. Става дума за най-нови сведения по темата, за анализ на премълчаните у нас артефакти, свързани с вярванията и символната система на обявените за еретици и отлъчени от църквата вярващи люде.
Дали няколко века по-късно космогонията на богомилите няма да се окаже по-праведна от официалните канони, измислени, приспособени и наложени във времето от  императори, папи и патриарси?
Този въпрос е особено тревожен днес, когато християнското население в развитите страни от години е в поведенческа криза, в морален упадък, причините за които не се обсъждат, а премълчават?
Дали след 2000 християнска история Спасителя няма нужда да бъде спасен от неистинските християни, които управляват от негово име християнската ни цивилизация?
Дали подмяната на апостолическите принципи и стойности, особено в условията на разгулната глобализация не е основната причина за духовната разруха и масовото безбожие, а не толкова гибелната опасност от приливните вълни на ислямския фанатизъм?
Доц. Веселина Вачкова е редовен участник в предаванията „Премълчаната история“ и няма нужда от специално представяне, но писателят Христо Буковски за първи път е наш гост. Той е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на стотици публикации за българската история, на сборник с разкази „Поздравете оцелелите”, на романите „Буенец за братовчеди”, „Да пукне вещерът, горкият”, „Храначът на магаретата”, ,,Обсебени”, „Версия кивот”, „Заложникът на боговете”, „Кивотът на папа Никита”, „Жив да си, Марко Тотев”. Има и изследвания върху духовния и религиозния живот на българите, събрани в изданието „Мистичните полети от страха до любовта”, както и в книгите „Опасният архив на богомилите”, „Скритият поход на българските кръстоносци”, „Похитеното съкровище на богомилите”, „Страховитото прераждане на богомилите”. Част от неговите текстове се разпространяват и на различни езици между които английски, френски, немски, испански, италиански и руски.

Откъс от „Опасният архив на богомилите” на Христо Буковски

Сигурно за хората винаги е била непосилна тази красива неизвестност на чудеса, проявления, шепот, безтелесни гласове и втрещяващи (при)видения. Няма лесен отговор дали това е било наказание за жаждата им да опредметят, формулират, усвоят и надживеят тайнството, което в никой случай не е по-чудно от живота. Неясно остава внушения свише ли са им доверили умението да оцеляват на планета, от чиято земя са съумели да извлекат с кървава пот не само прехраната си, но и своята мотивация да не се задоволят с безметежно вегетиране. Какво би могло да ни подскаже точно от небесните, които са харесали земните ни жени ли са се сдобили с духа, който има страшно повече претенции към тялото и към света от това да открива храна и нови основания за по-дълголетно съществуване? Има ли въобще възможност да се убедим дали всичко, което са изживели хората в тези проследими по нашите земи дотук поне осем хилядолетия духовен живот, безусловно води към неземни и човекоподобни богове?! Няма в жълтите страници телефон на пророка, узнал първо людете ли са въплътили изконните си въжделения до образи на Силата, Величието, Безмерността и Безсмъртието, които да са ги обсебили с недостижимата си прелест, или са ги съзрели. Дори когато са много достойните исторически личности, които са ги виждали, чували или долавяли подтици от тях, това остава ли доказателство, че отвъдното го има? Дали нещо не им е налагало да виждат същества от друг свят, които ги подкрепят, напътстват, наказват или опрощават техните постъпки, цели и въжделения?
Нима е изключено толкова много свидетелства и служби да са „изнесена” изцяло от самите тях проекция на идеал, по който да съизмерват стойностното в своя мимолетен живот с непомерно високи цели?
А какво пък би ги заставило – в името на необходим им друг свят! – да са приели свръхчовешки задачи и така да са мобилизирали огромни физически и духовни ресурси? Немислимо ли е сами да са надвишили „реалните човешки сили” с градежи и проникновения, които тегнат като предизвикателство над техните потомства? Възможно ли е в тези наглед обречени на стряскаща временност същества – поначало, или в някое от безчетните им поколения – да е заложен подсъзнателен стимул за развитие на цивилизация, която е призвана да надмогва естествените си способности – като кентавър, шибащ сам себе си да галопира все по-бързо напред?
Толкова близко е до ума самото съзнание на човека да е първообразът на светилището-обектив, през което той – като камера обскура – приема образите на света. Но откъде е почерпил основанията си да приеме своя свят за камерата, която улавя внушенията на Вселената?




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

Още от категорията

Дебютният албум на Лили Илиева и "Минимум квартет" ще бъде представен утре

Утре в София ще бъде премиерата на дебютния албум на Лили Илиева и „Минимум квартет“ – „No Stars At All“. Проектът обединява едни от най-виртуозните и смислени изпълнители на българската джаз сцена. Освен Лили Илиева като джаз изпълнител, там са и Александър Логозаров – китара, Димитър Льолев – саксофон, Борис Таслев – бас, и Борислав Петров –..

публикувано на 22.06.18 в 11:43

Празник на испанския език и култура ще се проведе утре в центъра на София

Утре предстои празник на испанския език и култура в центъра на София. Той ще е на открито пред сградата на Институт „Сервантес“ в София. Програмата включва разнообразни дейности. Ще може да се види изкуство от Испания, специално селекция съвременно изкуство за деца, както и испанска и латино-американска кухня, пинята, мексикански занаяти, стена с..

публикувано на 22.06.18 в 11:12

Меглена Мишева за проекта "Пътуваща изложба" в Деня на испанския език

На 23 юни на открито пред сградата на Институт Сервантес в столицата - на ул. "Света София" - ще бъде отбелязан традиционният Ден на испанския език.  Денят ще бъде официално открит в 12.00 часа от директора на Институт Сервантес-София г-н Хавиер Валдивиелсо в присъствието на ръководители и представители на дипломатическите мисии на..

публикувано на 22.06.18 в 11:12

До дни излиза първата биографична книга за Бриджит Макрон

Първата биографична книга за първата дама на Франция Бриджит Макрон до дни ще излезе на българския пазар. Неин автор е френската журналистка Маел Брюн, а заглавието на книгата е „Бриджит Макрон. Интимно“. В предаването „Преди всички“ Анелия Узунова – представител на българския издател на книгата, бе категорична, че не става дума за събрани..

публикувано на 22.06.18 в 10:47

Фестивал на солидарността ще се проведе през уикенда в София

Фестивал на солидарността ще се проведе през уикенда в София. В предаването „Преди всички“ Маргарита Спасова от „Каритас“ обясни: „Всички смятаме, че е много важно да насърчаваме солидарността на практика. Говорим, че сме толерантно, приемащо общество, но често това остава само на думи. Нашата цел е да насърчим солидарност в най-широк смисъл..

публикувано на 22.06.18 в 10:31
Аменун, Бури и Стефан

От какви хапчета се нуждаем?

Младите художници Аменун Женева и Стефан Чинов ни дават ценни съвети от какви хапчета се нуждаем, за да бъдем по-здрави и щастливи в забързаното ни ежедневие. Съвместната изложба на артистичното семейство „Вземи моето хапче“ обединява серия от плакати с най-важните елементи, които лекуват душата и тялото. Според авторите те са забравени от нас и е нужно..

публикувано на 22.06.18 в 09:50

По стръмното стълбище към „Най-горният етаж“

Лудостта – българите не сме политически коректни, използваме тази дума без да ни мигне окото и без да ни мине през главата, че всъщност така засягаме хора с чувствителна душевност, изключително раними и нараними дори и от най-малкия намек за грубост и неделикатност. Със своя документален разказ Александра Чаушова се опитва да разбие, да проникне в тази..

публикувано на 22.06.18 в 09:05