Премълчаната история на българските богомили

Част от корицата на книгата „Опасният архив на богомилите” от Христо Буковски.

В предаването „Историята като литература, литературата като история“ гостуват доц. Веселина Вачкова и писателят Христо Буковски. Двамата споделят впечатленията си от проведената през миналото лято научна експедиция из земите на Босна, където, както е известно, се установяват част от прогонените от царството ни български „богонемирни“ богомили. Става дума за най-нови сведения по темата, за анализ на премълчаните у нас артефакти, свързани с вярванията и символната система на обявените за еретици и отлъчени от църквата вярващи люде.
Дали няколко века по-късно космогонията на богомилите няма да се окаже по-праведна от официалните канони, измислени, приспособени и наложени във времето от  императори, папи и патриарси?
Този въпрос е особено тревожен днес, когато християнското население в развитите страни от години е в поведенческа криза, в морален упадък, причините за които не се обсъждат, а премълчават?
Дали след 2000 християнска история Спасителя няма нужда да бъде спасен от неистинските християни, които управляват от негово име християнската ни цивилизация?
Дали подмяната на апостолическите принципи и стойности, особено в условията на разгулната глобализация не е основната причина за духовната разруха и масовото безбожие, а не толкова гибелната опасност от приливните вълни на ислямския фанатизъм?
Доц. Веселина Вачкова е редовен участник в предаванията „Премълчаната история“ и няма нужда от специално представяне, но писателят Христо Буковски за първи път е наш гост. Той е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на стотици публикации за българската история, на сборник с разкази „Поздравете оцелелите”, на романите „Буенец за братовчеди”, „Да пукне вещерът, горкият”, „Храначът на магаретата”, ,,Обсебени”, „Версия кивот”, „Заложникът на боговете”, „Кивотът на папа Никита”, „Жив да си, Марко Тотев”. Има и изследвания върху духовния и религиозния живот на българите, събрани в изданието „Мистичните полети от страха до любовта”, както и в книгите „Опасният архив на богомилите”, „Скритият поход на българските кръстоносци”, „Похитеното съкровище на богомилите”, „Страховитото прераждане на богомилите”. Част от неговите текстове се разпространяват и на различни езици между които английски, френски, немски, испански, италиански и руски.

Откъс от „Опасният архив на богомилите” на Христо Буковски

Сигурно за хората винаги е била непосилна тази красива неизвестност на чудеса, проявления, шепот, безтелесни гласове и втрещяващи (при)видения. Няма лесен отговор дали това е било наказание за жаждата им да опредметят, формулират, усвоят и надживеят тайнството, което в никой случай не е по-чудно от живота. Неясно остава внушения свише ли са им доверили умението да оцеляват на планета, от чиято земя са съумели да извлекат с кървава пот не само прехраната си, но и своята мотивация да не се задоволят с безметежно вегетиране. Какво би могло да ни подскаже точно от небесните, които са харесали земните ни жени ли са се сдобили с духа, който има страшно повече претенции към тялото и към света от това да открива храна и нови основания за по-дълголетно съществуване? Има ли въобще възможност да се убедим дали всичко, което са изживели хората в тези проследими по нашите земи дотук поне осем хилядолетия духовен живот, безусловно води към неземни и човекоподобни богове?! Няма в жълтите страници телефон на пророка, узнал първо людете ли са въплътили изконните си въжделения до образи на Силата, Величието, Безмерността и Безсмъртието, които да са ги обсебили с недостижимата си прелест, или са ги съзрели. Дори когато са много достойните исторически личности, които са ги виждали, чували или долавяли подтици от тях, това остава ли доказателство, че отвъдното го има? Дали нещо не им е налагало да виждат същества от друг свят, които ги подкрепят, напътстват, наказват или опрощават техните постъпки, цели и въжделения?
Нима е изключено толкова много свидетелства и служби да са „изнесена” изцяло от самите тях проекция на идеал, по който да съизмерват стойностното в своя мимолетен живот с непомерно високи цели?
А какво пък би ги заставило – в името на необходим им друг свят! – да са приели свръхчовешки задачи и така да са мобилизирали огромни физически и духовни ресурси? Немислимо ли е сами да са надвишили „реалните човешки сили” с градежи и проникновения, които тегнат като предизвикателство над техните потомства? Възможно ли е в тези наглед обречени на стряскаща временност същества – поначало, или в някое от безчетните им поколения – да е заложен подсъзнателен стимул за развитие на цивилизация, която е призвана да надмогва естествените си способности – като кентавър, шибащ сам себе си да галопира все по-бързо напред?
Толкова близко е до ума самото съзнание на човека да е първообразът на светилището-обектив, през което той – като камера обскура – приема образите на света. Но откъде е почерпил основанията си да приеме своя свят за камерата, която улавя внушенията на Вселената?




Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

Още от категорията
Небостъргачите на нощна Доха – поглед от залива Корниш

Българка ще измине 11 хиляди км из Африка с велосипед, на пазар за соколи в Доха и авторът на „Тютюн” – съсед на музея „Прадо”

„Покана за пътуване”, по-известно като антидот срещу скуката в неделната вечер, отвежда слушателите си до … „мол” за соколи в Доха, столицата на Катар.  Там има само два сезона – горещ и много горещ и само два исторически периода – преди да открият нефта и след това. През лятото температурите достигат до 55 градуса, което при влажност от 90 процента..

публикувано на 10.12.17 в 19:10
Фотоколаж: Даниела Манолова.

Да, аз твърдя това - няма добродетели, ако няма безсмъртие, Братя Карамазови

Подгряваща съзерцателно-вглъбяваща седмица от руски класически произведения бележи приближаването на Коледа в мисловно-духовен план. Автори като Толстой, Гогол и Достоевски, подкрепени от великолепна радиорежисьорска работа и страхотни актьори, ще бъдат представени в Запазена марка Радиотеатър от 2.00 през нощта. И нещо повече. Гаранция за качеството на..

публикувано на 10.12.17 в 09:30

"Квадратът" на Рубен Йостлунд стана големият победител на 30-ите Европейски филмови награди

"Квадратът" на шведския режисьор Рубен Йостлунд стана големият победител на снощната церемония на 30-ите Европейски филмови награди, съобщи ДПА. Номинираният за "Оскар" филм, който вече спечели "Златната палма" на фестивала в Кан през май, обра наградите за най-добър европейски филм на годината, за най-добра европейска комедия и за най-добър сценарий,..

публикувано на 10.12.17 в 08:34
Анастасия Събева

Анастасия Събева: Искам да показвам различни светове

Иска ми се хората, когато излизат от мой спектакъл да бъдат вдъхновени и щастливи, казва режисьорката Анастасия Събева и допълва: "Най-важното за мен е да са преживяли дадената история емоционално. Да са се разсмяли или да са се разплакали. И това да ги е направило малко по-щастливи". Със своя спектакъл "Кралят елен" младата режисьорка ще гостува на..

публикувано на 09.12.17 в 16:30
Мария Василева

Време за изложби и нови галерии

Краят на годината обичайно е времето, в което изложбеният живот е в разгара си - в унисон с празничното настроение и същевременно бързайки сякаш да го изпревари. Успоредно с това е и времето за равносметка - какво се случи през годината, какво от случилото се ще запомним и с какво. А края на тази 2017 година отбелязваме и с почти едновременното откриване..

публикувано на 09.12.17 в 15:10

"Лебедово езеро" - класически балет с 3D декори

Класическа хореография, съчетана с ефектно и концептуално мултимедийно съдържание. Това ще видят почитателите на балета в спектакъла "Лебедово езеро" на Руския мултимедиен театър на балета, който ще гостува за първи път в София на 13 декември в зала 1 на НДК и на 15 декември във Варна в Двореца на културата и спорта. Всъщност Руският мултимедиен..

публикувано на 09.12.17 в 15:05

Теодор Ушев представя новата версия на "Сляпата Вайша" в рамките на Канадските филмови дни у нас

Световнопризнатият визуален артист -  аниматор и  режисьор  Теодор Ушев , който живее в Монреал, представя за първи път у нас новата версия на филма си "Сляпата Вайша"  - във виртуална реалност, по време на първото издание на Канадските филмови дни. Събитието, което се провежда  в Дома на киното в София, продължава  до 11 декември .   Днес..

обновено на 09.12.17 в 13:45