Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Като "изключително трудно и оспорвано" определи журналистът Весела Владкова посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Анкара ден преди срещата на върха на ЕС в Малта. Меркел разговаря с турския президент Ердоган с надеждата, че ще й се отдаде сложния баланс между „моркова и тоягата“. От една страна, Меркел търпи критика в собствената си страна заради прекалено смирения й тон към Турция, въпреки погазването на гражданските свободи. А от друга, именно Меркел знае най-добре, че залогът е много голям: Три милиона бежанци, които Анкара многократно заплаши, че ще пусне към Европа.
"Морковът“ се оказаха 500 бежанци, които Германия се съгласи да приема всеки месец от Турция, за да помага в конкретни случаи. Подробности около това намерение не бяха съобщени. Не бяха съобщени и подробности от последната среща на канцлера в Анкара, която изигра ролята на „тоягата“ - преди да отпътува за Малта, Меркел прие в немското посолство представители на турската опозиция. Срещата при закрити врата даде ясен знак и към германската вътрешна политика: както опозицията в Берлин, така и коалиционният партньор, ГСДП, неприкрито критикуваха Меркел за това, че при редица посещения в Турция игнорира опозиционните партии. Председателят на Зелените, Джем Йоздемир, един от основните противници на Меркел, упреква канцлера и ЕС за непоследователната политика спрямо Турция.
На съвместната пресконференция с Ангела Меркел, президентът Ердоган подмина обвиненията, че Турция не е демократична страна, с кратката констатация, че това е лъжа и обърна внимание на друг основен проблем, при решаването на който обаче Турция и Германия са с общи позиции - борбата с тероризма, отбеляза Владкова: За Ангела Меркел основната тема при посещението й в Турция обаче бе бежанската криза. Разговорите в Анкара бяха „танц по ръба на бръснача“: 40 турски натовски офицери поискаха политическо убежище в Германия. Съдът бави решението си. Политиците в Германия обаче нямат съмнения, какво трябва да е то. Щефан Майер от парламентарната група на управляващите християндемократи заяви: "Бих се радвал, ако тези хора получат справедливо решение и не бъдат върнати в Турция. Екстрадирането им, според мен, не би било отговорно".
Турция използва случая отново да отправи заплахи, че ще отвори вратите за трите милиона бежанци към Европа. Наскоро тази заплаха бе отправена към Гърция, която отказа да екстрадира осем военни пилота, потърсили закрила след неуспешния опит за преврат. Ердоган използва постигнатото с ЕС споразумение не за първи път. Мнозина политически наблюдатели дори вече се питат, дали заплахите му трябва да се приемат сериозно, но въпросът с натовските офицери в Германия е деликатен и парлив.
