Премълчаната история на убийството на Левски и участието на Царска Русия

Повод е книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски. Виновниците: Османската империя, Граф Игнатиев, Иванчо Хаджи Пенчович“.
В книгата въз основа на богата документална база са анализирани и осветлени важни моменти от биографията на Левски с акцент на залавянето и убийството му. Разбити са някои от най-тежките митове в българската история, свързани със живота и революционната дейност на Апостола.
Първият от тях е митът за липсващата правна система на Османската империя. От 1858 година действа Имперският наказателен закон, който по дух е един от най-модерните в Европа и е повлиян от френския наказателен закон. Обаче Османската правна система остава нереформирана по европейски модел. Тя е много тромава и корумпирана. Запазени са големи възможности за политическа намеса в работата на съдилищата както от страна на правителството, така и на чуждите дипломати (посланици и консули). Системното неприлагане, неспазване и нарушаване на османските закони е големият проблем за османското правосъдие през XIX век. Точно такъв е случаят с "делото" срещу Левски.
Вторият мит, който е разбит е за българският народ като колективен предател на Васил Левски. Този мит е създаден, поддържан и отгледан целенасочено в продължение на десетилетия. Пропагандирането му води до неговото дълбоко проникване в съзнанието на българите. Според този мит българите са нация от предатели, станали бездушни наблюдатели на залавянето, осъждането и убийството на Васил Левски?!
Митът за българите като нация от предатели обаче няма документална подкрепа. Лъжа е, че Левски не е бил спасен, защото българският народ не направил нищо, за да го освободи въпреки малобройната му охрана. Тази лъжа е създадена с точно определена цел, за да настрои българите едни срещу други, да ги принизи и унижи, като ги противопостави на техния национален герой Левски.
За краткото време, в което се е разбрало, че Левски е заловен има разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са могли да бъдат успешно осъществени. Трудно е било за краткото време от около един месец да се организира акция с успешен изход. А опитите за спасяване на Апостола по дипломатически път удрят на камък. Въобще българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.
Дебело трябва да се подчертае, че според свидетелства на съвременници на събитията охраната на Левски въобще не е била малка. Съратникът на Левски Христо Иванов-Големия говори за охрана от около 200 души конница в Търново. Захари Стоянов описва както охраната, така и маршрута на нейното движение. Според сведенията, които той е събрал и записал в биографията на Дякона турците успяват да формират цял въоръжен ескорт с численост 250 души, който конвоира Левски към София.
Специално внимание е отделено на двата неуспешни опита за спасяване на Левски, които обикновено се премълчават. В тези опити е заложена идеята за освобождението на Апостола чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица. Опитът на д-р Рашко Петров да спаси Левски, търсейки както през 1863 година съдействието на руския вицеконсул в Пловдив българина Найден Геров се провалят. Причината е забраната на руския посланик в Цариград граф Н. Игнатиев на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен!
Този момент е много важен. Той доказва, че руските дипломати са в течение на разследването срещу българите и че са се намесили в полза на свой поданик, който е незабавно освободен.
Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е търсен чрез намесата на международната дипломация. Става дума за акцията на пратеника на Търновския комитет в Сърбия, който през януари 1873 година пристига със специална мисия и жалба, която трябва да бъде предадена на консулите на великите сили. Търси се съдействието за тази акция и на старите сръбски приятели Любен Каравелов и Панайот Хитов. И двамата обаче нищо не предприемат. Остават изцяло пасивни в тази акция за спасяването на Левски.
През 1872 - 1873 година нито Сърбия, нито Русия нямат намерение да спасяват Апостола на българската свобода, разобличил и двете държави като врагове на българския народ. Затова Любен Каравелов и Панайот Хитов като зависими от Сърбия и Русия лица в българското освободително движение бездействат. Това е още един щрих към техния облик на дистанционно управлявани от външни сили български революционери.

В предаването участват: Янко Гочев, акад. Велев, проф. Пламен Павлов и писателката Неда Антонова.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
Още от категорията
Боян Ангелов

Съюзът на Българските писатели представя на 105-годишнината си 2 тома с творби на 700 автори

На 20-и ноември от 18.30 часа в  Зала 6 на НДК ще се състой юбилейно тържество под егидата на президента Румен Радев по повод отбелязването на 105-годишнината на Съюза на Българските писатели. За предаването “12+3“ по „Хоризонт“ председателят на СБП Боян Ангелов сподели, че на тържеството ще бъдат представени два тома – един с поезия и един -..

публикувано на 19.11.18 в 20:41

Дегустации на италиански сирена, паста и вино в седмицата на италианската кухня

От днес до 6-ти декември в Софийската опера и балет може да видите рисунки и модели на костюми от опери на Росини. Изложбата е част от седмицата на италианската кухня, която ще продължи до 25 ноември. Посланикът на Италия в България Н. Пр. Стефано Балди обясни:  "Росини е много изтъкнат композитор, но той също така е бил много голям..

публикувано на 19.11.18 в 20:24

Непримиримият публицист Румен Леонидов между иронията на времето и Бога

Гостува ни човек, когото бих нарекъл на първо място поет, а след това: публицист, преводач, издател. Обаче той самият смята, че поет може да се нарече Христо Фотев, Константин Павлов, Иван Радоев, Дебелянов. И би било самонадеяно друг да се нарече поет. Предпочита да го представим като публицист, без да заобикаля „клишето“ и отговорността да е..

публикувано на 19.11.18 в 19:07
Мечът на хан Кубрат

Показват меча и пръстена на Хан Кубрат

Мечът и пръстенът на Хан Кубрат ще бъдат показани през 2019-а година по предложение на премиера Бойко Борисов. Това е потвърдил министърът на културата Боил Банов след среща с директора на Ермитажа Михаил Пиотровски, съобщиха от Министерството на културата. Уникалните предмети са част от Перешчепинското съкровище. Съвместно с най-големия..

публикувано на 19.11.18 в 16:20

Изложба, обединяваща 27 артисти

Изложбата „ВНИМАНИЕ!“ е провокативна и цели да привлече погледа на публиката към 27 познати, малко познати или съвсем непознати артисти, родени и отрасли в габровския регион. Всички те са избрали не лекия път към реализация и утвърждаване във виртуалните и реални пространства на визуалните изкуства. Голяма част от артистите са напуснали родния край и..

публикувано на 19.11.18 в 16:03
Меелис Фриедентал

Меелис Фриедентал: Литературата е продължение на съня

Средният естонец има у дома си повече книги от средния европеец. Това каза в интервю за „Хоризонт“ естонският автор Меелис Фриедентал, чиято книга „Пчели“ е част от поредицата „Новите лица на литературна Европа“ на издателство „Наука и изкуство“. Въпреки, че става дума за малък език, литературната сцена в Естония е оживена, съвременната естонска..

публикувано на 19.11.18 в 15:57
Фотоизложбата е разположена пред Първо студио на БНР.

Фотоизложба в памет на загинали родни алпинисти е подредена в БНР

Фотоизложба в памет на загинали български алпинисти е подредена във фоайето пред Първо студио на Българското национално радио. Идеята е на Любомир Попйорданов, организатор на концерта “Памет за загиналите български алпинисти”, който ще се проведе на 26 ноември в Радиото: “Това е една изложба с 32 архивни кадъра, всъщност повече от 32, защото в..

публикувано на 19.11.18 в 15:30