Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кръстю Пастухов (1941-2017) беше поет, журналист, автор на разкази и приказки, на сценарии за документални, анимационни и научно-популярни филми. Работил е в издания като „Демокрация“, „Про и Анти“, „Столица“, експерт в Министерство на културата. Издал e над 25 книги, като последните му стихосбирки са „Небесна врата“ (2006), „Отражения“ (2008) и „Бликове“ (2010). Негови стихотворения са превеждани на различни езици, носител е на няколко награди. Член е на Съюза на журналистите и на Сдружението на българските писатели. Извън биографичните факти Кръстю Пастухов не беше от хората, които искаха да заемат постове, да правят кариера, макар и внук на убития от комунистите Кръстьо Пастухов. През целия несвършващ и омерзителен преход той остана верен на литературата, на почтеността и на демократизма. Всъщност от многостранната му дейност важна се оказа именно литературата, а най-вече поезията. Когато се появява „Отражения“ през 2008 г. Албена Вачева пише в рецензията си за нея: Ако непременно трябва да положа тази поезия в общия исторически развой на българската литература, ще кажа, че стиховете в „Отражения” наследяват и продължават една традиция, която през 70-те и 80-те години на ХХ век формира паралел в поетическите търсения. (…) Поетите, пишещи по този начин, останаха верни на тази своя изразност, която не се повлия нито от политическите, нито от социалните промени в България след 1989 година. Тя и тогава, и сега говори по обикновен начин за необикновени неща. И тогава предлагаше алтернативно говорене, и сега черпи вътрешна сила от собствения морал, отстранявайки се от релативистичните внушения за условността на всички духовни категории. Ето как отговаря Кръстю Пастухов в едно интервю преди няколко години, когато го питат какво мисли, че ще остави след себе си: С политика съм се занимавал няколко години, колкото да отдам почит на големия български политик и социалдемократ Кръстьо Пастухов – моя дядо. Литературата е била мое призвание и съм правил литература, която се е харесвала само на мене и на един кръг от избрани личности, които естетиката ги е блазнила както любовта към красива жена. Времето си казва думата и аз му вярвам, защото то е и мое.
