Виждаме, че едните предлагат тази алтернатива със скоростите, а другите говорят за федерализация – на практика. Когато се говори за повече Европа, за повече свръхнеща, вече говорим за свърхдържавата Европа, един вид федерализация.
Вариантът с федерализация е особено неблагоприятен за България, смята политологът, който отбеляза, че за подобна федеративна структура всъщност няма никакви ясни политически визии.
Ангелов смята, че връщането към старата идея на ЕС – за Европа на националните държави, е най-разумният избор. Това е: Европейският съюз на отечествата или както го е казал и Де Гол – на националните държави, обясни анализаторът и се аргументира, като отбеляза, че множеството европейски граждани смятат, че досегашният модел се е изчерпал:
Виждаме, че много от нещата започват да зависят в самите държави-членки на ЕС от Брюксел. Самите хора не могат да разберат защо така се случват нещата. Местните политици са поставени в една ситуация да се съобразяват с едни решения, в които те на практика, огромна част от тях – не участват във вземането на тези решения. Според мен с избирането на евродепутати не е достатъчно да се участва, нито с Европейските съвети. Защото виждаме, че в много отношения, ако тръгнем да се сравняваме със САЩ, отделните щати имат по-големи правомощия понякога... а да не го сравняваме със Съветския съюз, отбеляза Ангелов.
Според политолога Луиза Славкова, която също се включи в дискусията за бъдещето на ЕС, най-неблагоприятният сценарий за развитието на Евросъюза, посочен в т.нар. "Бяла книга", е вариантът за Европа, разделена на няколко "концентрични кръга" по интереси:
За мен най-добрият вариант би бил – или ако продължим да се движим за известен период както досега и след това преминем към вариант, ако не към пълна федерализация, то поне към съюз, който успява все пак да се обедини повече около общи сфери и политики – било то сигурност, било то отбрана. И по-малко около такива, които нямат "добавена стойност". В никакъв случай да не тръгваме в този сценарий, в който някак си по интереси се групираме и се коалираме и тотално разпадаме принципа на солидарността.
Истината е че краят на националната държава не е дошъл, отбеляза още Славкова.
Влади Николов, български журналист, който живее във Франция, смята, че ще има две скорости, но Източна Европа не бива да се затваря и трябва да направи необходимото, за да бъде част от Съюза, като каза:
Великобритания реши да напусне и затръшна вратата и така ни се отваря една възможност...
Източна Европа трябва да избере в един момент. Тя не може, според мене лично, хем да иска чадър от Вашингтон, който вече все повече се затваря и го няма никакъв, хем да се обръща към Москва – за енергии и така нататък, и от Европа, и от Брюксел само еврофондове трябва да идват. Откъде накъде европейският, западноевропейският данъкоплатец ще плаща за някакви полуавторитарни или полудемократични режими да спъват цялата демокрация в един континент, който иначе може да се обедини? Аз не виждам просто защо трябва това да се получи?
