Проф. Александър Шурбанов е един от най-изтъкнатите ни преводачи, но нека този факт не засенчва неговата също толкова качествена поезия! Той има няколко есеистични книги, но последната, наречена кратко и просто „Опит”, предизвика още със самото си издаване голям интерес. Поетът Илко Димитров, заедно с Иван Ланджев, поет и критик, Ангел Игов, преводач, писател и литературен критик, както и проф. Георги Каприев, философ и преподавател, инициираха разширен разговор около тази книга пред публика. В читалнята на Университетска библиотека в Софийския университет „Св. Климент Охридски” присъстваха и взеха участие във вечерта колеги преводачи, писатели, студенти, интелектуалци. Рядко се случва подобен смислен разговор за книга, която трудно може да бъде определена жанрово, както се изрази Ангел Игов - „флуидна” книга. Без съмнение тя ще продължава да предизвиква въпроси и обсъждания, защото, наред с „Митология на погледа” на Иван Теофилов, е един от най-задълбочените „разговори“ между автор и читател в последните години. „Опит” на Александър Шурбанов сговаря есета, фрагменти, стихотворения, разказва истории, размишлява за човека и вселената, за смъртта и живота, за превода и езика, за любовта и остаряването, като не забравя и да се усмихва. Често с горчивина: И разбирам, че с натрупването на опита и на онова, което често наричаме мъдрост на възрастта, у нас всъщност се наслоява не друго, а страх, опасение и подозрителност към всичко ново и непознато. Все повече се отчуждаваме от света. Все по-невъзможен става спонтанният жест, отривистото необмислено движение, което разкъсва завесата, срутва стената, открива нов хоризонт. Ако човечеството се раждаше възрастно и опитно, то и до днес щеше да живее в пещерите.
