Лично аз мечтая България да влезе в еврозоната от 2005-а година. След влизането в ЕС, влизането в еврозоната е една от големите теми за България. Може би другата, която е свързана, е влизане в т.нар. група на OACD
За мен това са мечти, защото не е въпросът за самото влизане като факт, а защото това означава, че трябва да направиш много неща в страната си, за да бъдеш равноправен член. Тези неща означават много повече добри неща като цяло, и за икономиката, и за обществото ни, така че няма лошо човек да мечтае в тази посока, това е една хубава мечта.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ финансистът Любомир Дацов. Той коментира, че Полша има други аргументи, за отложи влизането си:
Не само Полша не иска да влиза в еврозоната. Включително Дания и Швеция в момента са такива държави. Всеки изчислява по свой начин предимствата и недостатъците на това да бъде в еврозоната.
Заедно с Цветан Манчев, който беше тогава подуправител на БНБ, през 2007-2008 година ръководехме групата за присъединяване към ERM2, и почти бяхме на косъм още тогава да влезем. Аз съм убеден, че в България предимствата са много повече, отколкото негативите. Освен това се видя, че когато имаш режим на валутен борд, който по една или друга причина е много близък до този, който ще имаме като влезем в еврозоната - това носи много предимства. Аз съм убеден, че в България работят простите неща и работят тези, когато има видима котва за икономиката. Фиксираният валутен курс - в случая валутният борд, а след това еврото - са именно онази котва, която движи българската икономика.
Според Дацов, в момента решението на Полша е по-скоро политически, отколкото икономически обосновано. Той коментира и хипотезата, че кандидатстването за еврозоната е опит да избегнем сценария за "Европа на две скорости":
Според мен, различните скорости не означават, че автоматично, ако влезем в еврозоната, някой ще ни остави на първа скорост. Въпросът е, че когато си извън тези групи по интереси, образно казано, скоростта, с която те се отдалечават от теб е много по-голяма. Всъщност не става въпрос, че те няма да ни допуснат, въпросът е дали ще успеем изобщо някога да ги догоним, ако ние стоим отстрани.
