„Бели нощи” от Достоевски - от България до Хвар

Снимка: Теодор Иванов

"Бели нощи”, повест, носеща подзаглавието „Сантиментален роман. Из спомените на един мечтател”, е писана през септември-ноември 1848 г. и е публикувана за пръв път в сп. „Отечествени записки” същата година. Достоевски е само на двадесет и седем години, вече е издал първия си и много успешен роман „Бедни хора”.

Мечтателят разказва историята на срещите си с младата Настя в рамките на няколко поредни бели нощи, един от символите на Санкт Петербург. Ключовата дума, която най-непосредствено съединява текста на Достоевски и аудиоверсията му 168 години по-късно е убедителност. Разказът е от първо лице, а чувствата, мислите и монолозите на Мечтателя - конкретни, понякога фокусирани на действителността, други пъти не, фрагментирани от „човечността” на героя - са така предадени, че чрез своята чувствителна грижливост към комуникативността на текста, Достоевски успява да разкаже история, която заличава бариерата между читател и повествовател. Особено разказана в контекста на аудио продукция, „Бели нощи” и думите на Мечтателя започват да наподобяват вътрешен глас на слушателя, попаднал (макар и не) в Петербург, (макар и не) в края на XIX в. А убедителността на Васил Дуев в ролята на Мечтателя и Ангелина Славова в ролята на Настенка прекрасно доказват каузата на Достоевски за разказване на истории за любов, приятелство, отношения отвъд алиенацията на съвремието - днес, но и през 1848 г.

„Бели нощи”, не разказът на Достоевски, а продукцията на редакция „Радиотеатър” освен всичко заживява и нов живот извън ефира на БНР. Селектирана за престижния фестивал за радио с 20-годишна история Prix Marulic в Хвар, Хърватия, постановката с режисьор Георги Михалков, автор на радиоверсията Яна Добрева и композитор Иван Драголов, поставя отново драматургията в радиото на картата на световната радиодрама. Фестивалът ще постави „Бели нощи” в състезание с продукции от Великобритания, Германия, Чехия, Румъния, Иран и Китай.

print Отпечатай
Още от категорията
Част от корицата на книгата „Близки срещи със смесени чувства“

Първа книга на Мария Касимова

„Тази книга ме изненада“, пише Мария Касимова-Моасе в предхождащите „Думи от автора“ самите текстове в „Близки срещи със смесени чувства“. Книга, чието подзаглавие „Истории с бележки под линия“ съвсем точно акцентира върху спецификата на този сборник, който именно поради бележките под линия, се превръща в нещо повече от сборник с вече публикувани..

публикувано на 24.06.17 в 09:25
Входове за отделните учебни групи

Архитектурата на училищните сгради може да намали проявите на агресия

В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов , директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана..

публикувано на 24.06.17 в 09:00
Част от корицата на книгата „Петър Дачев и Истанбул“

Непознатият Истанбул на непознатия Петър Дачев

„Близки непознати“ могат да се нарекат културите на българи и турци, на чието взаимно опознаване се е посветил някогашният ми студент по българска филология Хюсеин Мевсим. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и..

публикувано на 24.06.17 в 08:05

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участниците на Радио парк феста

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участъниците на Радио парк феста този уикенд на Голямата поляна в Южния парк. Какво ще представят, обясни в предаването "Хоризонт за вас" диригентът на оркестъра Димитър Христов: Тези които познават заглавието "Копаница-тропаница", съм сигурен, че няма да бъдат изненадани, защото ние преди четири..

публикувано на 23.06.17 в 18:27

Инспекторатът към Министерството на културата провери засегнатата при строеж могила на 5 хиляди години

В Пловдив представители на  Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата  и на Археологическия музей посетиха строежа в северната индустриална зона на града, където при изкопни дейности и след излят бетон в основите, според специалисти, безвъзвратно е унищожена селищна могила на 5 хиляди години. След случилото се..

публикувано на 23.06.17 в 18:12

Ползваме ценните стари сгради, без да мислим за тяхното бъдеще

Здравко Йончев е фотограф, който преди няколко години посвети много интересен проект на старата баня в "Овча купел". Живея наблизо и лека полека започнах да се заглеждам и да оценявам повече сградата. Тя наистина е на много интересно място. Проектирана е заедно с градината около нея и е имало около 100 вида растения в нея, разказа ни..

публикувано на 23.06.17 в 15:33

В Етиопия – по стъпките на изчезналия кивот

Кивотът е изчезнал за всички нас, но за етиопците този въпрос не стои. За тях той е в църквата „Света Богородица от Сион“ в град Аксон – разказва преподавателят по християнско изкуство в Нов български университет д-р Владимир Димитров. Още няколко дни можете да разгледате фотоизложбата, която подредиха заедно с Ивайло Иванов, студент по антропология. Тя..

публикувано на 23.06.17 в 15:05