До голяма степен в Анкара възникна недоволство от начина, по който беше възприет превратът и потушаването му. В Турция смятат и управляващите, и опозицията, и голяма част от обществото, че европейските страни не изпитаха съпричастност, солидарност с турците. Хората в Турция тогава наистина излязоха спонтанно на улицата.
Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" журналистът, балканист и познавач на процесите в Турция Зоя Димитрова:
Това обтягане на отношенията, включително и някои публикации в западноевропейския печат, които не се харесаха никак на турците, доведоха до нарастване на напрежението и до периодични заплахи от страна на Турция, че ще прекъсне спогодбата за бежанците и Европа отново ще бъде "наводнена". Ако си спомняте, през ноември Австрия, която има най-остра позиция срещу Турция, поиска да бъдат прекратени преговорите и това като че ли промени отношенията качествено различно. Тонът се втвърди и от двете страни. Същевременно започна да нараства и напрежението между Герминя и Турция най-вече заради обвиненията, които Турция отправя към Германия и смята, че тя дава убежище на прокюрдски активисти, които бяха преследвани. Реториката започна към Германия с тези обвинения в нацизъм и фашизъм, които наистина звучаха доста неадекватно, но внезапно държавата, която отговори на предизвикателството, което Турция отправяше към Европа, се оказа Холандия, и то с оглед на изборите там.
Целта на твърдата реторика на Ердоган е да стабилизира гласовете на националистите, където част от привържениците на националистическата партия не одобрява промените в конституцията, които ще бъдат гласувани на референдума на 16 април.
Втората цел на Ердоган това е да мобилизира турската общност в Европа. Става въпрос за около 5 милиона турци. Те гласуват на турски избори от 2014-а година. В интерес на истината, досега на всички избори турски политици имаха право на срещи с турската общност и на пропаганда. От турците в Европа много зависи резултатът от референдума, още повече, че когато гласуваха за първи път на президентски избори, гласуваха около 10% от турците в Европа, но на парламентарните избори през 2015-а година гласуваха около 50%, а почти 60% от тях подкрепиха Партията на Ердоган. Той разчита на тази подкрепа и за референдума, където всеки глас е важен, защото дори според контролираните прогнози и анкети, надмощието на тези, които ще гласуват "за" е с не повече от 2 до 4 процента. Поне засега е така.
Димитрова изтъкна, че турската общност в Европа е одобрявала Ердоган през първите години на управлението му, когато държавата им се е радвала на икономически възход и политическа стабилност. В последните години обаче обстановката се е променила и това ги разколебава, а промените в конституцията биха дали на турския президент, дори той да не е Ердоган, повече правомощия, отколкото има в други президентски системи.
Има обаче и един друг проблем, който стои между Турция и европейските страни - умората, която настъпи в Турция и сред политиците, и сред обществото, от очакванията Турция някога да се присъедини или поне да бъдат започнати конкретни стъпки за присъединяване към ЕС. Когато дойде на власт Партията на справедливостта и развитието бяха приети 12 пакета конституционни промени, които позволиха да започнат преговорите, но оттогава напредък няма. За съжаление, от 65% поддръжници на присъединяването на Турция към ЕС при започването на преговорите, сега, според последните изследвания, те са между 20 и 30%. Турците се обезвериха, че ще бъдат приети и това се отрази отрицателно и на процеса на демократизация на обществото.
