Европейските акции се намира под предпазлив натиск от продажби в началото на седмицата, тъй като инвеститорите не приветстват решението на финансовите лидери от Г-20 да се откажат от досегашния ангажимент за избягване на търговския протенционизъм.
Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 се понижава с 0,21%, парирайки петъчното си повишаване с 0,2%, когато индексът успя да достигне най-високо ниво от 2-ри декември 2015-а година около 378,50 пункта, нараствайки в рамките на изминалата седмица с 1,4 на сто.
Негативното представяне на европейските борси е водено от спад на акциите на петролните и газови компании след понижение на цените на черното злато с около процент на фона на поредно нарастване на броя на действащите сондажи в САЩ. Общият индекс на петролните компании SXEP се понижава с 1,02%, като някои анализатори обвинят за този спад и комюникето след срещата на финансовите министри и централни банкери от Г-20 в германския град Баден-Баден, в което беше премахната досегашната антипротекционистка реторика. Говори се, че това е станало под давлението на новият американски финансов министър Мнучин, което подсилва опасенията, че администрацията на президента Доналд Тръмп може да хвърли в смут международните търговски норми, навреждайки по този начин на растежа на световната икономика.
Немският фондов индекс DAX се понижава с 0,3% най-вече в резултат на спад с 2,95% на акциите на Дойче банк, след като водещата германска банка обяви че ще емитира 687,5 милиона нови акции по 11,65 евро всяка, за да успее да увеличи своя капитал с 8 млрд. евро.
Френският индекс CAC40 също губи 0,3% от стойността си, докато британският индекс FTSE100 се понижава с 0,2% в резултат отчасти и на поскъпването на британската лира над 1,2400 долара за пръв път от три седмици насам.
Вниманието на европейските инвеститори започва да се насочва постепенно пък предстоящи тази вечер дебат между петте основни кандидати в президентската надпревара във Франция. Според последно проучване на общественото мнение, лидерът на крайната десница Марин льо Пен би спечелила с 1% първия кръг от вота на 23-ти април, като за нея биха гласували 27% от французите прямо 26% за основният ѝ конкурент в лицето на центриста Емануел Макрон. Вторият тур, който ще се проведе на 7-и май, се очаква да бъде спечелен от Макрон, за който биха гласували 61% спрямо 39% за Льо Пен, показва последното проучване на агенция Ipsos.
Ако обаче лидерът на френската крайна десница в крайна сметка спечели изненадващо президентската надпревара, това може да доведе до сериозно напрежение на европейските финансови пазари и до обезценка на еврото с близо 10% спрямо щатския долара,тъй като Марин льо Пен е твърд привърженик на провеждането на референдум за излизане на Франция от еврозоната, прогнозира макроикономист от Saxo Capital Markets.
