Добре дошли в България

Сцена от спектакъла.
Снимка: ndk.bg/DNK
Ето какво пишат организаторите на представлението: Президентът на републиката призовава всички българи да се включат активно в привличането на бежанци, които да се заселят в България, за да усвоим жизненоважни пари по евро фондовете. Всички българи - мъже, майки, ловци, пенсионери, артисти започват активна пропаганда към бежанците подминаващи България. Междувременно чакали емигрират към Западна Европа, български емигрант сее репички в Германия и мечтае да се включи в първата мисия до Марс, еколожка изследва популацията на агресивни привнесени видове калинки и кактуси, които превземат територии, застрашавайки наши родни видове. Националисти решават да превземат Плиска, докато сигнал за бомбен атентат всява паника в центъра на София.

Екипът забърква всичко това в апетитен, дъхав тюрлю гювеч, подправяйки го с родна чубрица и поднасяйки го с щедри щипки родолюбие и лека предупредителна усмивка.
Така, на фона на продължаващата бежанска криза в Европа, новият проект на „36 маймуни” изследва границата между патриотизма и национализма, предела на здравословната толерантност и съчувствие, лицето и гърба на българската идентичност днес.

print Отпечатай
Още от категорията
Част от корицата на книгата „Близки срещи със смесени чувства“

Първа книга на Мария Касимова

„Тази книга ме изненада“, пише Мария Касимова-Моасе в предхождащите „Думи от автора“ самите текстове в „Близки срещи със смесени чувства“. Книга, чието подзаглавие „Истории с бележки под линия“ съвсем точно акцентира върху спецификата на този сборник, който именно поради бележките под линия, се превръща в нещо повече от сборник с вече публикувани..

публикувано на 24.06.17 в 09:25
Входове за отделните учебни групи

Архитектурата на училищните сгради може да намали проявите на агресия

В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов , директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана..

публикувано на 24.06.17 в 09:00
Част от корицата на книгата „Петър Дачев и Истанбул“

Непознатият Истанбул на непознатия Петър Дачев

„Близки непознати“ могат да се нарекат културите на българи и турци, на чието взаимно опознаване се е посветил някогашният ми студент по българска филология Хюсеин Мевсим. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и..

публикувано на 24.06.17 в 08:05

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участниците на Радио парк феста

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участъниците на Радио парк феста този уикенд на Голямата поляна в Южния парк. Какво ще представят, обясни в предаването "Хоризонт за вас" диригентът на оркестъра Димитър Христов: Тези които познават заглавието "Копаница-тропаница", съм сигурен, че няма да бъдат изненадани, защото ние преди четири..

публикувано на 23.06.17 в 18:27

Инспекторатът към Министерството на културата провери засегнатата при строеж могила на 5 хиляди години

В Пловдив представители на  Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата  и на Археологическия музей посетиха строежа в северната индустриална зона на града, където при изкопни дейности и след излят бетон в основите, според специалисти, безвъзвратно е унищожена селищна могила на 5 хиляди години. След случилото се..

публикувано на 23.06.17 в 18:12

Ползваме ценните стари сгради, без да мислим за тяхното бъдеще

Здравко Йончев е фотограф, който преди няколко години посвети много интересен проект на старата баня в "Овча купел". Живея наблизо и лека полека започнах да се заглеждам и да оценявам повече сградата. Тя наистина е на много интересно място. Проектирана е заедно с градината около нея и е имало около 100 вида растения в нея, разказа ни..

публикувано на 23.06.17 в 15:33

В Етиопия – по стъпките на изчезналия кивот

Кивотът е изчезнал за всички нас, но за етиопците този въпрос не стои. За тях той е в църквата „Света Богородица от Сион“ в град Аксон – разказва преподавателят по християнско изкуство в Нов български университет д-р Владимир Димитров. Още няколко дни можете да разгледате фотоизложбата, която подредиха заедно с Ивайло Иванов, студент по антропология. Тя..

публикувано на 23.06.17 в 15:05