Актрисата Мария Сапунджиева: В творчеството човек трябва да изгори докрай

Мария Сапунджиева
Снимка: Георги Бангиев

Актрисата Мария Сапунджиева се занимава с театър от втори клас, когато влиза в театралното студио на „Братя Райкови” във Варна. Още си спомня гостуващата историческа постановка „Беласица 1014”, която гледала в захлас и си казала Аз ще правя това! Преди театралното студио е играла балет, а по-късно и лека атлетика и смята, че тези занимания са й дали много за професията.

Мария Сапунджиева е работила в няколко театъра в София, включително и в Народния театър. Но през 2008 година напуска нашата първа сцена и продължава като актриса на свободна практика. Днес играе в 13 представления на сцените на цяла България и пътува непрекъснато. Но това й дава така желаната свободата и възможността да избира текстовете и екипа на спектакъла, който иска да реализира. Постановките, в които можете да я гледате, са: в НТ – „Сако от велур”;в „Сълза и смях” – „Истината”, „Кастинг за мъже”, „Мъжът на жена ми”; в Театъра на армията – „Особености на руската любов”; Театър София – „Ревизор”; в Шуменския театър – „Д-р”; в Габрово – „Трудни за обичане”; в „Театро” / бившия Модерен театър/ - „Омайна нощ” ; в Плевен – „Едно танго с Маркес” и т. н., и т. н.

В предаването "Нощен Хоризонт" актрисата сподели, че всяка роля е предизвикателство. Един от най-важните уроци, които е научила от своя преподавател проф. Атанас Илков в НАТФИЗ, е да наблюдава хората и живота и да си „краде” модели на поведение и характери, които после да реализира на сцената. Но на тази тежка професия, според Мария Сапунджиева, може да се посвети само човек с призвание, човек, който е изпратен с мисия. Професията актьор не търпи компромиси и иска много сила и воля. За нея театърът е всичко: щастие, късмет, свобода, отдаденост, миг... Въобще... Театърът е живота ми! – обобщава актрисата, която има два „Икар”-а, един „Аскеер”, наградата за млади таланти „Иван Димов” и отличието на зрителите „Любимец 13”.

Мария Сапунджиева е много позитивен човек. Наследила го е от баба си, която се е грижила за нея като малка. Невероятната актриса силно вярва в доброто. Дори е кръстила първородния си син Добрин. А любовта е водеща в живота й. Човек трябва да е влюбен от сутрин до вечер, както го е написал Антон Павлович Чехов – казва актрисата и допълва, че е добре да се научим да живеем по този начин. Но най-силната дума за Мария е „благодаря”. Смята, че е по-силна дори от „обичам те” и трябва да си я казваме по-често. Тя го прави.


print Отпечатай
Още от категорията

Радиотеатър между трагедията и гротеската

В „Запазена марка Радиотеатър” – среднощната рубрика от 2.00 до 3.00 часа на програма „Христо Ботев” за радио-драматургия, от 24 до 28 април ще продължи седмица на унгарски автори. Слушателите ще разберат колко много унгарците приличат на нас с меланхолично-трагичното си отношение към живота, преминаващо понякога в жестока гротеска – гротеска, излизаща от..

публикувано на 23.04.17 в 09:45
Джак Керуак и неговият роман

Искам, 22 април: Керуак

Великото преселение около Великденските празници ни дойде в повече. Освен, че не умее да празнува – тема, която също ще засегнем някой ден, българинът не умее и да… пътува. Пълзящ мравуняк от целия спектър возила – от луксозни лимузини до невероятни трошки, по разпадаща се „магистрала“, не е път. Пътят е алтернативата на всичко това: с автомобил, но по..

публикувано на 22.04.17 в 18:05

"Сцена на вековете" - мащабни спектакли под открито небе

През 1985 г., по повод националното честване на 800-годишнината от от въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство, режисьорът Пламен Карталов експериментално поставя на хълма "Царевец" операта "Ивайло" от Марин Големинов, в изпълнение на състав от Софийската опера и балет. Сцената под..

публикувано на 22.04.17 в 16:20

Людмила Петрушевская, която не прощава

„Литературата никога не се занимава с регулярния поток на живота, тя се занимава със събитията, произшествията, трагедиите”. Това изрича родената в Москва на 26 май 1938 година руска писателка Людмила Петрушевска, едно от водещите имена на съвременната световна литературна сцена. Петрушевска не е много обичана в Русия, тъй като не спестява критики към..

публикувано на 22.04.17 в 09:10
Колаж: Даниела Манолова

Сладко-тръпчиво-горчивият вкус на Амер

Амер е радиопиеса, която разказва няколко истории едновременно. Едната от тях е криминална и следи разследването на едно трагично произшествие. Другата е детайлно психологическа и се фокусира върху вътрешните преживявания на един поет. Един действително съществуващ и важен поет. Третата тича по следите на времето и ни представя мястото, което обитаваме,..

публикувано на 22.04.17 в 09:05

Да ПРОчетем паметта на Радой

Близките на Радой Ралин и програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио канят всички негови почитатели на 23 април от 16.00 часа на площад „Радой Ралин“ пред паметника на поета , за да отбележим 95 години от рождението му. Ще можете да слушате как поетът рецитира стиховете и сатирите си, ще можете и вие да рецитирате любимите ви негови..

публикувано на 22.04.17 в 08:35
Дружество Традиция

Регионалният клуб "Традиция" от с. Баня взе наградата за краеведска дейност "Любородие"

По повод годишнината от Априлското въстание община Панагюрище връчи за седми пореден път общинската награда за краеведска дейност "Любородие". Тазгодишният носител е регионален клуб "Традиция" от село Баня - инициатор и организатор на възстановката "Заклятието на Оборищенци", в която ежегодно участват 130 представители на клуб "Традиция" от..

публикувано на 21.04.17 в 17:52