Малцина знаят, че първоначално парламентът сее помещавал на други адреси – депутатите заседавали ту в днешната Градска художествена галерия в градинката пред Народния театър, ту във Военния клуб или в Първа мъжка гимназия, а дори и на улица "Московска", в сградата, известна като Къщата с часовника, разказва Дарина Билярска – експерт в Централния държавен архив:
След освобождението младата българска държава не разполага с представителни сгради, в които да бъдат поместени ваните държавни институции. Константин Иречек описва в много карикатурни краски първите сгради, в които се е помещавало Народното събрание. Много належаща става нуждата от специална собствена сграда във връзка с промяната на избирателния закон. От протоколите на Министерския съвет четем, че на 31 януари 1884 година тогавашния министър –председател Драган Цанков поставя въпроса за здание на Народното събрание, тъй като по новия Избирателен закон ще се наложи да има повече депутати.
Със задачата е заемат министърът на обществените сгради, земеделието и търговията Тодор Икономов. Тъкмо той харесва мястото на днешното Народно събрание. За строежа са отпуснати 200 хиляди лева, а първият камък е положен на 4-и юни. Без да е довършена изцяло отвътре, на 25-и ноември Народното събрание отваря тържествено врати
