В годините на късния Ренесанс и ранния Барок Клаудио Монтеверди и Джовани Бузенело имат основна заслуга за обособяването на операта като самостоятелен жанр. Слушаме сопраното Нуриа Риал и контратенора Филип Жаруски заедно с ансамбъл L’Arpeggiata.
В една от творбите на Монтеверди, (написана през 1632 година във Венеция по стихове на Отавио Ринучини) чуваме възторжени слова: Зефирът се завръща, зората се въздига по-красива от преди, а слънцето хвърля към нас все повече злато! И сам в далечната гора или пустиня, понякога съм в сълзи, понякога пък пея, тъй както дошла от твоя поглед – с мъка или плам, съдбата повелява…
По традиция предлагаме на вниманието Ви и обичана бахова кантата: „Намирам радостта си в теб“ (Ich Freue mich in dir, BWV 133). Създадена е върху красив хорал от Каспар Циглер – немски правист, автор на химни, поет, композитор, ректор на Университета във Витенберг. Поемата-хорал на Циглер е превърната в химн, впоследствие става основа за нова творба – едноименната кантата на Йохан Себастиан Бах.
сряда, 26 април, от 1.00 часа
