Когато се готвехме да отпразнуваме 60-годишния юбилей на Сатирата, открих едно съвпадение - че не 11 май се навършват 120 години от убийството на Алеко Константинов. И реших, че тази връзка между двете кръгли годишнини е съдбовна, не само защото театъра се казва "Алеко Константинов", а и защото в българската традиция да унищожаваме интелекта и талантите си е често срещано явление и поради тази причина аз бях сигурен, че трябва да направим точно тази пиеса на Руси Божанов, която освен, че една мечта за един по-добър свят, всъщност прави един дълбок разрез, един народопсихологически смел поглед върху това какво сме ние българите.
Това, което сме се постарали да направим в нашия спектакъл, е да не се занимаваме с историзма вътре, да не се отдалечаваме на 120 години назад, а да останем в максимална степен днес и с ужас и тъга и разбира се, една тъжна усмивка да открием, че нещата не са кой знае колко променени.
