Безспорното начало е консолидирането на кръга "Мисъл". Краят е в началото на 30-те години, когато спира списание "Хиперион". Трудно е да се поставят точни граници, отбеляза доц. Атанасова.
В случая става дума за вписване на българската литература и култура в европейския контекст. Това го е имало и през Възраждането, то не е толкова уникално.
Сред основоположниците са Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Гео е един от своеобразните върхове и етап в развитието на българския модернизъм, но има и други, той не е най-ярката фигура.
При списание "Везни" и при "Хиперион" има синхронизация с европейските образци, а при кръга "Мисъл" имаме догонване и наваксване.
Гео е двигателят със създаването на "Везни". Това е уникално списание – като нещо много единно, много хомогенно, с каквото другите модернистични трибуни не могат да се похвалят в такава степен, подчерта доц. Атанасова.
В културните процеси, които текат в света около нас, винаги внасяме нещо свое. Винаги е имало и ще го има това родно, ако творецът е здраво вкоренен в българското. Има, разбира се, и опити за безплодно и подражателско, но тях културата ги е отхвърляла и ще ги отхвърля, каза още доц. Цветанка Атанасова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.