За църквата Велики петък, известен още като Разпети, е най-тъжният ден в годината.
Исус Христос е погребан в каменен гроб, изкопан в скала. В храмовете се извършва опелото му и се припомнят Христовите страдания, смъртта и погребението му.
Разпети петък, от гледна точка на църковната традиция, е ден на строг пост. Постът, още от дълбока древност, е израз на скръб, каза в „Преди всички“ отец д-р Сава Кокудев, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ефимерий на академичния параклис:
Всичко, което ние правим в църквата, не е някаква театрализация. За да разберем Велики петък, трябва да знаем, че след него винаги следва Възкресението, иначе ние оставаме заключени в тази тъга, за която говорим. Само с едни стих успява богослужението да ни каже същината на този празник:
„Днес виси на дърво този, който над водите възвиси земята,
С трънен венец се увенчава Царят на Ангелите.
В лъжлива багреница се облича този, който с облаци покрива небето.
Плесница приема този, който в Йордан от грях освободи Адама,
С гвоздеи се приковава женихът църковен ,
С копие се пробожда Синът на Дева Мария.
Покланяме се Христе на твоите страдания / 3
Покажи ни и Твоето славно Възкресение!“
В средата на църквата се издига разпятието на Исус Христос, а в края на вечерното богослужение плащеницата се поставя върху светия престол в олтара. Това е платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.
През целия ден вярващите ходят на църква. Днес през целия ден в някои храмове се раздава здравец, който се е превърнал в символ на Възкресението, минава се под масата, върху която е положена плащеницата на Разпети петък. Това действие е едно символично поклонение пред Христос , защото масата изобразява Божи гроб, поясни отец Кокудев и допълни, че за много хора минаването под масата е просто за здраве, но това е така, защото същността не се познава, смята той:
Ритуалите са някаква форма на магическо мислене, т.е това е непознаване на същинския механизъм. Например – минаване под масата, което ще ни донесе здраве и късмет – това е чиста форма на магическо мислене. Ако някой обаче обясни на хората, че това е символично поклонение пред Христос, т.е това е един символ, който ни води, той е прицелен в личността на Христос – тогава идеята, с която се извършва това действие, е съвсем друга.
За тези, които не вярват този ден е една врата, каза отец Кокудев и допълни:
Това е една възможност, защото разпънатия на кръста Христос сякаш е прострял ръцете си, за да прегърне целия свят. Това е най-радикалното свидетелство на любовта – кръстът.
В звуковите файлове можете да чуете репортаж на кореспондента на БНР във Враца – Ива Антонова и интервю на Таня Величкова с отец Сава Кокудев
