Премиера на "Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой" от Иван Ланджев

| обновено на 19.04.17 в 20:18
Иван Ланджев
Снимка: Владислав Христов

Излезе от печат "Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой" от литературоведа Иван Ланджев. За предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" той сподели:

Става дума за една борба между проповедника и художника в тези късни текстове. От една страна, религиозният учител, духовен водач, проповедник и прочее Лев Толстой отрича дори собственото си старо изкуство, отрича изкуството заради самото изкуство, проблематизира понятието за красота, смята, че трябва да се създава такова изкуство, което да е полезно за хората… От друга страна обаче нещо пречи на художника граф Лев Толстой да спре да пише художествени текстове и той продължава да го прави до самата си смърт, до бягството си през 1910 г. Този процес ми е изключително интересен – как тази борба се отразява директно върху страниците, директно на арената на самия наратив… 

Премиерата е в четвъртък от 19.00 ч. в клуб "Перото". 


print Отпечатай
Още от категорията
Автор: Аршак Нерсисян

Аршак Нерсисян: Рисуването за мен е начин на живот

" Човекът не е остров - вземаш, даваш. Не знам колко даваш, но вземаш, защото без азбука никой не може да говори ". Така художникът Аршак Нерсисян обяснява работата в изкуството и конкретно в живописта, чрез която се изразява. По повод 65-годишния си юбилей той представя изложба в галерия "Средец" на Министерството на културата. На въпрос: Как се..

публикувано на 25.06.17 в 11:15
Афиш на парижкия театър Le Proscenium от 2009 г. за постановката „В самотата на памуковите полета” от Бернар Мари Колтес

В „Запазена марка Радиотеатър” от 26 до 30 юни

Тази седмица в рубриката „Запазена марка Радиотеатър” ще излъчим пет разнородни радиопиеси. В понеделник, 26 юни, ви предлагаме пиесата на Момо Капор „Американски разговори” . Момо Капор е роден в Сараево през 1937 година. На 9 годишна възраст той отива в Белград, където с малки прекъсвания живее до края на живота си. Завършва живопис в белградската..

публикувано на 25.06.17 в 10:05
Юлия Кръстева

Искам, 24 юни: Джулия

• Малко известното парче „Джулия“ на „Юритмикс“, част от саундтрака към филма „1984“ по едноименния роман на Джордж Оруел ни отвежда към Думата на деня . Тя е  Джулия, а може и да е Хулия, Жюли или пък – Юлия? Коя все пак е тя? Героинята на Оруел? Или тази от „Двамата веронци“ на Шекспир? Или другата – от поемата „Дон Жуан“ на Байрон? След кратка..

публикувано на 24.06.17 в 17:05
Част от корицата на книгата „Близки срещи със смесени чувства“

Първа книга на Мария Касимова

„Тази книга ме изненада“, пише Мария Касимова-Моасе в предхождащите „Думи от автора“ самите текстове в „Близки срещи със смесени чувства“. Книга, чието подзаглавие „Истории с бележки под линия“ съвсем точно акцентира върху спецификата на този сборник, който именно поради бележките под линия, се превръща в нещо повече от сборник с вече публикувани..

публикувано на 24.06.17 в 09:25
Входове за отделните учебни групи

Архитектурата на училищните сгради може да намали проявите на агресия

В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов , директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана..

публикувано на 24.06.17 в 09:00
Част от корицата на книгата „Петър Дачев и Истанбул“

Непознатият Истанбул на непознатия Петър Дачев

„Близки непознати“ могат да се нарекат културите на българи и турци, на чието взаимно опознаване се е посветил някогашният ми студент по българска филология Хюсеин Мевсим. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и..

публикувано на 24.06.17 в 08:05

Вече събират фонд за Музей на детското изкуство

Музеят е място, където картините изобразяват историята. Те запечатват моменти, с които бъдещите поколения ще се връщат назад във времето. Същото важи и за национална галерия „Квадрат 500“, където сред творби на известни български художници, показващи знакови места в София, беше дадено началото на фонд от детски и младежки творби за бъдещ Музей на..

публикувано на 23.06.17 в 19:25