30 зрящи и 30 незрящи студенти се затвориха в пространството на Театър-лаборатория "Алма Алтер" за 24 часа и в рамките на едно денонощие бяха изиграни осем спектакъла – „Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов“, „Козата и седемте вълчета“, „Албена“, „Скоростта на мрака“, концертът “Because we can”, “ДИНГ“, “Краят на играта“ и „Страданията на младия въшкар“.
Режисьорът Николай Георгиев разказа в "Преди всички" за този социален експеримент:
Никога не съм си представял, че е възможно да режисирам незрящи. А се оказа, че това е много по-лесно. Те имат друга чувствителност и друга вътрешна концентрация. На актьора, пръснат в широко поле, концентрацията е много слаба. Усещах движението на телата им в този експеримент, където очите не виждат, но тялото вижда.
Работим върху вътрешната идентификация, върху параметрите на личността. Това, че си се родил, още не значи, че си жив. Трябва да намериш вътрешната си енергия. Трябват личности. Те придвижват нещата, подчерта режисьорът.
Театрите са призвани да разграждат реалността и да дават сигнали за алтернативно съграждане на нещата. Изнасяли сме този експеримент и в чужбина. Не може да не се изследват нещата. Театърът не е това, което беше.
Поставен беше въпросът за вътрешния човек и вътрешното пространство, за човека в човека. Оказа се, че не сме познавали човека в незрящия. Той е много концентриран. Връхната точка на маратона се оказа спектакълът по Самюел Бекет "Край на играта", където главният герой е незрящ. Не очаквахме такова виждане през думите, които се произнасят.
Позицията "Всичко е ставало без мене" касае не само незрящите, но и всички нас – гражданите на тази република, смята режисьорът.
Цялото интервю на Таня Величкова с Николай Георгиев чуйте в звуковия файл.
