Актьорът Владимир Александров е по-известен на почитателите си като Карамазов. За предаването „Хоризонт за вас" той сподели как се е сдобил с прозвището си
Когато бях трети курс ме поканиха в Народния театър за първата ми роля. Тогава стана така, че споделих на режисьорката, че моето име е доста скучно - Александров. Точно бях прочел "Братя Карамазови" и много ми хареса. Споделих, че ми хареса и така някакси стана: "Абе що не се казваш Карамазов..." На мен ми се видя жестока тъпотия цялото това нещо! След тва обаче тя ме беше написала навсякъде така в плакатите, а всъщност тогава никой не ме знаеше. И така остана. Понесох подигравки една-две години от моите приятели, но след това всичко отмина.
Карамазов заяви, че никога не се е замислял да смени официално името си. Той не харесва и славата си на секссимвол:
Не се дразня толкова на "секссимвол", колкото това омаловажава по някакъв начин работата ми. Аз доста сериозно работя това, с което се занимавам, така че мисля, че то има по-голяма стойност, отколкото това да се занимават медиите дали съм секссимвол или не съм секссимвол. Плюс това, това е толкова временно... За едни съм секссимвол, за други не съм, така че относително е.
Актьорът сподели, че след 15 години в театъра е достигнал момент да избира представленията, в които да играе и се старае винаги да дава максимума от себе си:
В последните няколко години развих ужасяваща отговорност към публиката! До такава степен, че изпадам в депресия, ако нещо на представлението не му е окей в съответната вечер. Ако представлението не мине добре, ако стане някакъв технически гаф, изпитвам огромна отговорност към публиката.
Мечтите на Карамазов са за работа на глобално ниво, а актьолската професия избрал от любопитство:
И винаги ми е било много интересно. В театъра никога не е скучно. В нашата професия не е скучно. Тя много се променя. Има много различни неща. Рутината, ако я има, за мен е нещо хубаво, защото преди съм правил всичко с много притеснение, докато сега го правя като някакъв експеримент - да видя това, да пробвам това, не се притеснявам да го правя вече пред публика. Точно рутината ми позволява да мога да пробвам някакви неща.
Пловдивската публика е по-взискателна от софийската, убеден е актьорът.
