И отидох да се представя, за да направя един кастронг – една голяма крепост дървена. И започнах и за 12 дена го направих кастронга с ров, с всичко. И когато дойде архитект от Рим и понеже от него чертеж – то е дълго 120 метра, на 60-70 метра широко с вишките, с всичките неща, човекът скочи отгоре, от вишката, от радост какво нещо сме направили. Един от най-хубавите кастронги по Европа, който е. Но, тъй като аз не мога на 60 години да облека железата, които са на римския войник – те са 40 килограма железа по него – шлем, мечове, копия, ризници, а мога да облека само по-леки дрехи - на сенатор, когато отида в Рим, заставам до кмета на Рим като сенатор. Влизаш в това нещо. Трябва да живееш с него, щом си решил да бъдеш там. Като си облечен с робата вече ти прави гордост. Това е волността, това е свободата.
Не един или два пъти на Сенатора от Свищов му се е случвало да застава до кмета на Рим и да приема почестите на легионите. Иван Димитров е служител в свищовското ВиК. С водата е свързано и едно от хобитата му – изворните чешми на Свищов извън града. На свои разноски Иван Димитров от години всяка пролет почиства утаителните им шахти, за да е чиста и годна чешмяната вода.
Всъщност Иван Димитров е Твърдохлябов.
Моята фамилия е само моя. Тя не се повтаря в България. Основана е от 1640 години в Украйна, близо до родното място на Аспарух. Казвам се Твърдохлябов. Дядо ми е белогвардеец. Избягва в Турция от където се заселва в Свищов. Баба ми е румънка. Мойта майка беше македонка. На моята съпруга майка й и баща й са македонци. Имам вуйчо в Америка. Аз се гордея, че съм от Свищов и давам всичко за Свищов.
В годините на развитие социализъм свищовлии се отнасяли подигравателно с фамилията твърдохлябов, защото тогава хлябът все беше мек. Майка ми през сълзи е молила баща ми да не ми дават тази фамилия. Така ме записали на дядо ми и ето ме Иван Димитров Иванов, разказва Сенаторът защо не носи името на древната си рода. Не се е отказал да търси корените си по родните места на Аспарух.
Имаше една бригада тука преди двадесетина години, руска бригада, студентска. Тогава видях една Твърдохлябова. Взехме си, но загубих вече координация.
Покрай сенаторските си занимания с възстановките и участието на Първи италийски легион, Иван Димитров е станал всепризнат майстор на рибената чорба в цяла България и от местен патриотизъм е категоричен, че най-вкусната се прави от свищовска дунавска риба.
Отиваме в Ивайловград и на центъра там аз правя огъня и викат каква риба носиш от Свищов. В Ивайловград имаме такъв голям язовир, такава хубава риба. Викам – нека да направя рибената чорба и тогава ще говорим. Като направих аз с всичките подправки, както трябва да бъде, като опитаха хората там, дето раздаваме по центъра, един ми носи вино, другият ми носи месо, третият – сланина и викат: Ние такова нещо не сме консумирали никога такава рибена чорба. Ако в България от всякъде ми направят по един казан рибена чорба на 100 места, от всяка една река, от всеки един язовир и има само една от свищовска дунавска, ще я позная със затворени очи коя е тя.
Свищовлията Иван Димитров е на 63 години и има две мечти, които е категоричен, че ще сбъдне:
Първото – реставрация на скривалището на Васил Левски в манастира „Покров Богородичен“ и второто – да направя една малка зоологическа градина в Свищов. Страшно много ми се иска да го направя докато съм жив.
