Президентът на Европейския централна банка Марио Драги защити стимулиращата парична политика на ЕЦБ пред холандски депутати по време на нетипична за него визита в конкретен национален парламент в сряда на фона на засилващия се натиск от страна на Северна Европа за промяна на тази политиката, съобщава "Уолстрийт Джърнъл".
Говорейки пред Долната камара на Холандския парламент, г-н Драги заяви, че мащабните покупки на облигации от страна на ЕЦБ, известни като "количествени улеснения" и отрицателните лихвени ставки са подкрепили националните и бюджетите на домакинствата. Той подчерта, че провежданите от централната банка политиките за сега ще останат в сила, отхвърляйки по този начин призивите за по-бърз отказ от тях.
Твърде рано е да се провъзгласи, че е постигнат успех по отношение на инфлацията, отбеляза Марио Драги, посочвайки слабата основна инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) и сдържаното повишение на заплатите. Запазването на настоящата много съществена степен на парични стимули е все още необходимо, за да може да се изгради по-значителен основен инфлационен натиск, допълни той.
Неговото днешно посещение в Хага идва в деликатен за ЕЦБ момент, тъй като европейските централни банкери трябва да обмислят кога да стартират процес на намаляване на покупките на еврооблигации за 60 млрд. евро на месец. На този етап програмата за "количествени улеснения" трябва да продължи най-малко до края на годината.
Трябва да се има предвид, икономика на еврозоната, която е в размер на около 10 трлн. евро, нарасна по-бързо от тази на САЩ през първото тримесечие на годината, като в същото време инфлацията в региона се повиши рязко до 1,9% , достигайки средносрочната цел на ЕЦБ от малко под 2 на сто.
С оглед на набиращата скорост икономика на единния валутен блок, стимулиращата политика на ЕЦБ е подложена на засилващи се атаки от по-богати страни - членки като Холандия и Германия. Официалните власти в тези страни са загрижени от въздействието на ултраниските лихвени равнища през последните години върху доходността на отделните спестители. Холандските депутатите също така изглежда загрижени и от негативното въздействие на ниските лихвени ставки върху доходността на огромните национални пенсионни фондове.
Управителят на Холандската централна банка Клаас Нот заяви в интервю през март, че рискът от дефлация е изчезнал и че ЕЦБ може да предприеме в скоро време стъпки за отказа от досегашните стимулиращи политики.
Марио Драги обаче не даде каквито и да било признаци за подобна промяна в провежданата от централната банка политика. В днешната си реч той потвърди, че потенциалните негативни странични ефекти от политиките на ЕЦБ са били ограничени, въпреки че банката ги наблюдава много внимателно.
Шефът на ЕЦБ също така подчерта предимствата на политиките, водени от централната банка, за домакинствата в цялата еврозона, включително и в Холандия. Чрез подкрепата си за икономическото възстановяване, политиките на ЕЦБ допринасят за създаване на работни места и за увеличаване на възвръщаемостта на инвестициите. Те също така помагат и на данъкоплатците: така например холандското правителство излезе на излишък от 2,9 млрд. евро през миналата година (първия бюджетен излишък от 2008-а година насам), отчасти благодарение на водените от ЕЦБ политики, посочи Драги.
Като експортно ориентирана страна, Холандия понастоящем се възползва от икономическото възстановяване в другите членки на еврозоната, сподели президентът на ЕЦБ.
Според него, докато ниските лихвени проценти могат да отслабят възвръщаемостта на пенсионните фондове в страната, покупките на еврооблигации от ЕЦБ спомагат за увеличаване на стойността на активите на пенсионните фондове.
Марио Драги също така подчерта, че действията на ЕЦБ не са единствени по рода си, като централните банки в САЩ, Япония и Великобритания също използваха закупуването на активи, докато централни банки, като например тези в Швеция и Швейцария, дори намалиха основните си лихвени проценти под нулата.
Шефът на ЕЦБ отново заяви, че еврото е неотменимо и успешно, особено за страни като Холандия.
