• Това е колкото метафорично, толкова и буквално. Защото „зад решетките“, т.е. в местата за лишаване от свобода, попадат доста хора, които владеят слабо или изобщо не владеят официалния език на държавата ни. Става дума за чужденци, имигранти и български граждани с различен етнически произход. Ако и повечето от нас да не са се замисляли, незнаенето на езика създава доста трудности не само в общуването с властите, но и с правата на самите лишени от свобода. В търсене на решение на проблема, неправителствени организации от шест европейски страни се включиха преди време в проекта „Езици зад решетките“, подкрепен от Европейската комисия. Българската страна беше представена от Общността за помирително правосъдие. Ако тази дейност е една успешна стъпка, това не значи, че проблемът е решен. Без да оставяме настрана въпроса защо има български граждани, които не владеят официалния език на страната, нека разберем какво е възможно да се направи в момента и какво успяват доброволците от Общността за помирително правосъдие. Разговор с Явор Ганчев.
• Институтът за български език на 75 години.
• „Намерете българската дума“ – „таргет“.
