Гърция има напредък в реформите, но трябва да изчисти още няколко препятствия, преди Европейската централна банка да обмисли включването ѝ в програмата за покупки на еврооблигации за 2,3 трлн. евро, заяви членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре в днешно интервю за агенция Ройтерс.
Той отбеляза, че официалните длъжностни лица в еврозоната трябва да се споразумеят за конкретни мерки за намаляване на гръцкия дълг, докато Международният валутен фонд трябва да определи дали да се присъедини отново към настоящата спасителна програма за Гърция, преди ЕЦБ да вземе решение за евентуалното включване на Гърция в програмата, известна като "количествени улеснения" (т.е. да започне да закупува и гръцки държавни облигации).
Подобен график подсказва, че Атина може да остане отдалечена на месеци от включването ѝ в тази програма - стъпка, която би била по-скоро символична, но може да укрепи доверието на инвеститорите и да ускори възстановяването на страната само две години, след като тя беше на ръба да бъде изхвърлена от еврозоната.
Всяко евентуално закупуване в бъдеще на гръцки облигации от ЕЦБ би било доста малко по обем, тъй като банката вече държи доста голям размер от гръцкия дълг, така че бързо ще бъде достигнат лимитът, заложен от самата централна банка, за притежаване до 33% от облигациите на дадена страна - член на еврозоната. Подобен ход обаче ще повиши доверието на инвеститорите и ще позволи на гръцката хазна да се върне на дълговите пазари, откъдето да започне да се самофинансира.
Не виждам възможност за започване на дискусия в Управителния съвет на ЕЦБ относно включването на Гърция в програмата за закупуване на активи преди да бъдат предприети всички стъпки от страна на Европейския съюз и МВФ, т.е. преди вземането на окончателни решения в Съвета на управителите на Европейския спасителен механизъм и в Изпълнителния съвет на МВФ, посочи Кьоре.
Министрите на финансите в еврозоната ще се срещнат следващия понеделник (22-ри май), за да обмислят мерки за облекчаване на гръцкия дълг, но подобна сделка далеч не е сигурна, тъй като Германия отдавна се противопоставя на предоставянето на повече помощ на гърците.
В тази връзка Беноа Кьоре заяви пред Ройтерс: Понеделник ще бъде денят за политически решения. Това, което ние от ЕЦБ бихме искали да видим, е ясно разписване на мерките по отношение намаляване на дълга и до колко те ще допринесат за неговата устойчивост. Нуждаем се от значителна степен на конкретност.
Трябва да се има предвид, че дори да бъдат договорени действителни дългови мерки, те няма да влязат в сила до следващата година. Но тези мерки биха позволили на ЕЦБ да заключи, че гръцкият дълг е устойчив в дългосрочен план, което е много важно условие преди Централната банка да вземе решение за стартиране на покупки на гръцки облигации по програмата си за "количествени улеснения".
Окончателното споразумение на Гърция с нейните кредитори относно по-нататъшното изпълнение на настоящата трета спасителна програма пък трябва да бъде постигано до средата на този юли, тъй като тогава предстои погасяването на гръцки външен дълг за 7,5 млрд. евро, включително към ЕЦБ и МВФ.
В днешното си интервю пред Ройтерс Беноа Кьоре също така посочи, че ЕЦБ не би трябвало да изчаква прекалено дълго, преди да започне да ограничава месечния размер на програмата си за "количествени улеснения", ако тя е убедена, че инфлацията в еврозоната продължава да се възстановява стабилно към целевото ниво от малко под 2 на сто. На теория ЕЦБ може дори да прибегне до увеличаване на лихвените ставки, ако това е необходимо, заяви той.
Беноа Кьоре също така каза, че ЕЦБ би трябвало да бъде готова да промени своята позиция, веднага щом го позволят икономическите условия в еврозоната. Той добави, че централната банка не би трябвало да обръща прекалено голямо внимание на политически събития като изборите, когато взима решения за провежданата парична политика, визирайки вероятно предстоящите през есента избори в Германия и тези в Италия, които по план трябва да се проведат през май 2018-а година.
Въпреки че Кьоре защити досегашната политика на ЕЦБ на прекалено ниски лихви, както и насоките на паричната политика в бъдеще, той сякаш "открехна", поне на теория, врата за повишаване на отрицателната депозитна лихва (която е на ниво от -0,4%), дори още преди да бъде сложен край на програмата за "количествени улеснения". Тези негови коментари сякаш представляват отказ от досегашните мнения на централните банкери от ЕЦБ за постепенна нормализация на паричната политика (за евентуално първо повишаване на лихвените ставки, но след края на програмата за покупки на еврооблигации).
