Темата коментира в ефира на "Хоризонт" икономистът Румен Гълъбинов, като отбеляза, че на пръв прочит средносрочната прогноза не дава големи основания да смятаме, че ще се проведат нужните структурни реформи в икономиката на България, като допълни:
Да, има пари, предвидени да се увеличат учителските заплати. И всъщност увеличението на учителските заплати е почти 90 процента от предвидените в повече пари за българското образование. Това дали наистина ще подобри българското образование. Дали държавата не трябва да инвестира и в образователна инфраструктура - съответно: учебни заведения, институти, университети.
Другото - да наистина, ще има повече пари за пенсии, обаче тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест на всички работещи.
Увеличават се и четирите компонента за работещите и им се увеличава тяхната осигурителна тежест за сметка на това пенсионерите за получат по-високи пенсии, обясни още Гълъбинов и подчерта:
Тоест тук е моделът, който е бил и досега. Няма промяна, нямаме реформа в този модел - той е едно екстензивно, механично увеличаване на приходоизточниците в осигурителната система.
Бюджетът е социален за тези, които са получатели от осигурителните системи, съответно - здравната и пенсионната, и бюджетът е натоварващ тези, които осигуряват приходите в осигурителната система, каза още Гълъбинов. Той отбеляза, че продължава и увеличаването на данъчната тежест за сметка на косвените данъци и по-конкретно акцизите.
Икономистът акцентира на това, че в прогнозата е заложено намаление на капиталовите разходи:
Това е нещо много важно. Капиталовите разходи това са всъщнот разходите за големите строителства - ремонти, държавните инфарктруктурни проекти. Тоест тук се отбелязва едно очакване от страна на провителството, че в следващите години финансиранията по тези пера ще намалеят. Това е още едно напомняне, че в следващите няколко години България трява да си промени икономиката така, че да да разчита повече на самостоятелното си развитие, отколкото на "патериците" на евросубсидиите и европомощите, които вероятно ще намаляват с времето.
С намалението на капиталовите разходи не ни дава основание да се надяваме, че ще се увеличат инвестициите, даже напротив - може би ще продължат да намаляват, посочи още Гълъбинов.
За да да има по-големи доходи, аз искрено се надявам реаланат икономика да заработи по-добре, каза икономистът и обясни:
По-активната икономическа дейност съответно води естествено, без да се увеличават данъчните ставки и осигурителните вноски, ще води до по-голям търговски и иконмически оборот, откъдето ще се събират и повече приходи. Освен това, само с партийна номенклатура и с европомощи не можем да развиваме икономиката си - в смисъл, да разчитаме на кадровия потенциал на политическите партии за ръководство и да разчитаме основно на свежи пари от ЕК.
Ние трябва да подобрим значително своята инвестиционна среда и да търсим и да намерим стратегически инвеститори, които да ни помогнат, каза още Гълъбинов и добави: И това ще се постигне със структурни реформи.
Цялото интервю с Румен Гълъбинов може да чуете
