Писателят и предците

Част от корицата на романа „Дъщерята на палача и кралят на просяците“.

Свикнали сме вече книгите да ни отвеждат на неочаквани  места и да ни запознават с различни хора. Обаче срещата ми тази седмица с журналиста и писател от Германия Оливър Пьоч - признавам си – изуми и мен самата. Оливър Пьоч представи пред публиката в София и в Пловдив последния си, преведен на български език роман „Дъщерята на палача и кралят на просяците“. Родните читатели вече – оказва се - познават и предишните два романа от този автор, свързани с историята на средновековните палачи Куизъл. Поредицата обаче не свършва дотук, защото свирепата темата не е изчерпана. И романите са всъщност седем. Засега. Те се издадени на над 25 езика. Не зная дали успехът се дължи на необичайния избор на главен герой – палач, наречен Якоб Куизъл или на някакви дефицити в читателската психология. Така или иначе - искреността и повествователският талант на Оливър Пьоч са привлекли определено вниманието вече в Европа, САЩ и Китай. Може би за четенето на „Дъщерята на палача и кралят на просяците“ би било подобаващо да си сложите онези, специалните очила - за четене на Дан Браун? Но всичко изяснява самият автор в своята биографична справка, с която се представя на срещите с публиката.
Ето фрагмент от нея: Въпреки че не ми личи – или поне се надявам, – по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел. Роден съм в Мюнхен. Баща ми е психотерапевт. Майка ми е детска учителка. От нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории. Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми…Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл.




print Отпечатай
Още от категорията

„Одисей пътува за Итака“ на Пазарджишкия театър гостува в София

Със спектакъла „Одисей пътува за Итака“ Драматичният театър „Константин Величков“ в Пазарджик гостува днес на софийската публика. Постановката е на Владлен Александров по една от най-известните пиеси на Константин Илиев, който на 24 май беше удостоен с Голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. Пиесата има постановки в десетки..

публикувано на 26.05.17 в 16:03

"Евгений Онегин" - едно пътуване във времето и мислите

Спектакълът "Евгений Онегин" е съвместен проект на Софийската опера и балет и Пловдивската опера. Произведението създава многоизмерност на прочита и самият герой може да бъде пресъздаден като човек, който пътува назад в мислите си, във времето, сподели пред Радио София режисьорът Вера Петрова . Въпреки че авторите правят опит за един нов поглед, в..

публикувано на 26.05.17 в 15:16
Андрей Попов беше в София преди да отиде да журира в Габрово

Андрей Попов: Карикатурата не само разсмива, но кара хората да се замислят

Тази седмица говорим за славянската култура, акцентирайки най-вече на езиковите изразни средства, както и изкуствата, обусловени от особеностите на лексиката. Но нека не забравяме, че съществува и изкуство, което ползва пестеливо думите, за сметка на изображението. Изкуство, което често пъти няма нужда от превод. Което може да носи своята..

публикувано на 26.05.17 в 14:10
Проф. Светлана Стойчева

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений. Така го определя поетът Гео Милев. Боян Магесника е литературен и културен митичен герой, той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло, (...)..

публикувано на 26.05.17 в 14:03

Бащите са тук

Това е особена книга. Тя събира текстове, писани за бащите, за бащите, които не си отиват, които остават тук, до нас, макар отдавна да ги няма на този свят. „Бащите не си отиват“ е книга, съставена от Невена Дишлиева-Кръстева, която пише в първия текст „Ние, оцелелите“: „Това е книга, събрала разкази за двайсет и четирима бащи. Уж двайсет и четирима, а..

публикувано на 26.05.17 в 13:40

България се завръща на фестивала в Кан с "Посоки" на Стефан Командарев

Филмът на Стефан Командарев „Посоки“ дебютира днес на голям екран в селекцията „Особен поглед” на тазгодишния фестивал в Кан. Прожекции са две – от 11:00 и от 16:30 френско време, а цялата работа около организацията е вече завършена, обясни режисьорът. През изминалите дни минаха пазарните прожекции, които бяха закрити за широката публика и като..

публикувано на 26.05.17 в 12:08

„Най-горният етаж” на (без)съзнанието

В представата на българите психическите заболявания са повод не толкова за тревога, колкото за срам и потулване. Със своя документален разказ Александра Чаушова – поет, художник, илюстратор, се опитва да разбие тази представа, да покаже, че психичната болест не бива да бъде нещо скрито-покрито, както и че психично болните не са хора втора ръка, а имат..

публикувано на 26.05.17 в 11:15