В зала "България" дойдоха много музиканти и меломани. Залата беше пълна. Всички те бяха привлечени от това да чуят една важна творба в музикалната история в изпълнение на блестящи солисти, двата най-добри български оркестъра, двата най-добри български хора и емблематичния Детски радиохор. Но също така важно е, че грандиозният концерт успя да постигне емоционалното въздействие - да предаде на публиката посланието, което е отправил авторът преди 55 години и което е толкова актуално и днес.
Военният Реквием всъщност е антивоенен, той е едно дълбоко пацифистично произведение, както изтъкна оперната прима Александрина Пендачанска в интервюто си за „Алегро виваче“. Написан е по каноничния латински текст и стихове от английския поет Уилфред Оуен, загинал на 25-годишна възраст на фронта по време на Първата световна война. Неговите стихове „Химн на обречената младост“, „Следващата война“, „Безсмислието“ предават преживяванията на войника в окопите по време на войната. Те се изпълняват от тенора и баритона и бяха интерпретирани силно от английския тенор Магнус Уокър и немския баритон Карстен Мевес. Всичко, което поетът може да прави, е да предупреждава!, казва поетът Уилфред Оуен. И творбата е вопъл на поета, посочи Александрина Пендачанска, вопъл на композитора Бенджамин Бритън да търсим обединение независимо от различията като пол, вяра или националност.
Навремето Бритън не е успял веднага да постигне заложеното от него музикално обединение. Той пише Военния реквием по повод възстановяването и освещаването през 1962 г. на Катедралата в Ковънтри, която е била разрушена по време на Втората световна война. И добавя още един символ в замисъла си да повери соловите партии на артисти от враждуващи по време на войната страни – сопрановата партия е създадена за Галина Вишневская от тогавашния Съветски съюз, тенорът е Питър Пиърс от Великобритания, баритонът – Дитрих Фишер Дискау от Германия. Съветските власти не разрешават на Галина Вишневская да участва в премиерата, но все пак година по-късно я пускат да осъществи първия запис на творбата под диригентството на автора с Питър Пиърс и Дитрих Фишер Дискау, Баховия хор, Лондонския симфоничен оркестър и хор, който БНР притежава в богатата си фонотека.
Можем да сме много горди, че името на българската оперна прима Александрина Пендачанска е вписано ярко в историята на Военния реквием на Бритън. Преди 3 години тя изпълнява сопрановата партия, създадена за Галина Вишневская, на фестивала „Ростропович“ в Москва с Лондонската филхармония. И неслучайно! Изключително добре й „лежи“ тази партия, която изисква и стабилни височини, и дълбоки низини, в която тя разгръща необятната си драматична сила на артист. Това почувствахме много ярко.
На Александрина Пендачанска всъщност дължим идеята за грандиозния концерт, който обединява двата най-добри и конкурентни български оркестри и хорове. Това е още един прекрасен символ. Сопранът и хоровете изпълняват латинския текст и свързват Реквиема с неговия литургичен корен. А третият план в музикалната композиция е детският хор, който символизира чистотата и невинността, прекрасно изпълнен от Детския радиохор.
Младият диригент Росен Гергов, който е възпитаник на Леополд Хагер и Сейджи Озава и вече беше изградил завидна творческа биография, преди да бъде поканен за главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, ръководи великолепно концерта. Адмирации и за Смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова, за Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров, за Детския радиохор с диригент Венеция Караманова. Всички те изградиха заедно истинско голямо музикално събитие. Отброихме повече от 7 минути финални аплодисменти, при които публиката беше „на крака“.
