Андрей Чапразов, Цветана Манева, Иван Балсамаджиев, Антон Горчев, Татяна Лолова, Илка Зафирова, Ванча Дойчева са гласовете, които ще чуете в тази остроумна и буквално лееща се в леко и забавно темпо комедийна история за онези тайните, за които си мислим, че са дълбоко заровени в миналото, а те внезапно предизвикват поредица от катаклизми тук и сега. Жена без значение е нейното заглавие, авторът е Оскар Уайлд, а постановъчните решения на режисьора Люба Карабойчева са направени през 1983 година.
Уайлд пише тази пиеса по молба на актьора Хърбърт Три, мениджър на лондонския Haymarket Theatre, докато пребивава в една провинциална къща. Репетициите започват през март 1893 г., а премиерата е на 19 април 1893 година. Първото представление е постигнало голям успех, макар че Уайлд, докато се покланял на сцената като автор, е бил освиркан, очевидно поради една фраза от пиесата, в която се казва, че „Англия се е изтегнала като прокажен в лилаво“. Принцът на Уелс присъства на второто представление и казва на Уайлд да не променя нито една дума. По-късно пиесата е играна и в Ню Йорк и дори е било предвидено турне, но когато Уайлд е арестуван и обвинен в неприличие и содомия, турнето е било отменено.
Рецензентите на Жена без значение я оценяват като „най-слабата от пиесите, които Уайлд пише в последното десетилетие на 19 век“ и аргументират критиката си с факта, че голяма част от първото действие и първата половина от втория акт не съдържат драматично напрежение, а се разливат в остроумните диалози на висшата класа. Пиесата наистина изглежда не достатъчно сложно построена и някак си предсказуемо линейна, но същевременно блести с множество плътни комедийни герои и брилянтни остроумия.
Първата екранизация на текста е едноименният аржентински филм от 1945 г. с режисьор Luis Bayón Herrera, като мястото на действието от Лондон е преместено в Кордоба, централна Аржентина. След това текстът на Оскар Уайлд вдъхновява поредица от постановки, сценични и филмови, по целия свят.
