Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоанета Христова: Трябва да се търсят допирни точки за мажоритарната система

Александър Маринов: БСП изчаква другите да изпият горчивата чаша и тогава да се търси компромисен вариант

Снимка: архив

С изключение на ГЕРБ, БСП и ДПС нито една от останалите няма интерес от мажоритарни избори и е естествено те да се притесняват и да използват тезата за липсата на плурализъм и намаляването на броя на партиите. Ситуацията е сложна, но определено трябва да има промяна. Тезата разви в предаването "Нещо повече" политическият психолог Антоанета Христова:

Общественото мнение го иска, без да разбира за какво става въпрос. В България има нагласа за промяна, независимо от това, че няма знание за характера й... Всеки гледа от собствената си камбанария. Убедена съм, че големите партии виждат интереса си от промяна на системата в посока на полумажоритарност, или т. нар. смесена. Интересът им е и да отговорят на това напрежение по отношение на потребността от промяна - за да запазят относително, всеки пак от гледна точка на собствения си интерес, обществената подкрепа на собствените си избиратели.

Според Христова, трябва да се търсят допирни точки по отделните проекти:

Интересно е дали проектът за смесена система, подготвен от БСП, ще постигне колаборация между тях и ГЕРБ, за да се постигне в крайна сметка промяната. Ако се постигне колаборация, те отново ще влязат в устата на анализаторите (и от това те ще се страхуват), че правят форма на коалиция, което не би било коректно.

Чисто формално по парламентарната процедура и съдържателна логика този законопроект е умрял, с него е приключено. Извън буквалното възпроизвеждане на въпроса от референдума, той има и много други недостатъци, отбеляза относно отхвърления от парламента законопроект на ГЕРБ политологът проф. Александър Маринов:

ГЕРБ по един нескопосан начин се опитаха да се измъкнат и да пробутат на президента най-трудната част от задачата – съставянето на новата изборна география.

Обществото се изрази ясно за посоката за промяна на избирателната система – хората искат да имат контрол върху личностите, които влизат в парламента, тъй като смятат, че партиите не ги подбират по най-добрия начин. Тази посока според мен е правилна и не е толкова враждебна към партиите, колкото им дава възможност  да се променят, защото са далече от това, което е необходимо на обществото.

Маринов очаква този патос да позаглъхне и смята, че партиите не желаят да се съобразят с моралното желание на българското общество – не само за мажоритарната система, а и за тяхното финансиране.  

Според проф. Маринов, забавянето на БСП с техния законопроект цели другите да изпият тяхната горчива чаша и когато бъдат отхвърлени тези категорични варианти да се търси някакъв компромисен.

Далеч не само интересите на партиите са залог, подчерта той:

Всяка промяна на избирателната система предизвиква верига промени в обществото. Засягат и сигурността, и социално-икономическото развитие, демографксите тенденции, регионалното развитие. Това не е толкова проста работа - да седнеш и да го нахвърлиш "на коляно". Не съм видял проекта на БСП, но имам съмнения дали той е толкова внимателно прецизиран, дали стъпва на такава сериозна предварителна научна подготовка.

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна