Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Валентин Николов: Правителството да потърси възвръщаемост на тези 3,5 милиарда, вложени в АЕЦ "Белене"

Снимка: БГНЕС

В момента 20% от българския брутен вътрешен продукт се създава от енергетиката или на нейна база. Това посочи Валентин Николов, представител на България в Световния енергиен съвет за предаването "Неделя 150" по "Хоризонт“. Базовите енергии за световната енергетика в бъдеще, според него, са три:

Тепърва в световната енергетиката ще се развиват най-вероятно три големи източници. Едното е възобновяемите източници, след това е ядрената енергетика и газът

Във връзка с енергийната стратегия на ЕС до 2060 г., предвиждаща намаляване на вредните емисии, експертът коментира, че Съюзът ще бъде една от движещите сили зад климатичните споразумения. В България засегнати от екологичните стандарти ще бъдат американските въглищни централи от "Марица-изток". Договорите с тези централи важат за следващите десет години, но индикациите са, че има неправомерна държавна помощ:

Наистина договорите така са подписани, че всеки един нов разход, който ще се появи, глоба и така нататък, ще бъде покрит от Националната електрическа компания.

Има два варианта за справяне с проблема. Единият вариант е преговори с тях и нормалното им влизане в пазарния модел, тоест на либерализацията на пазара, защото знаем, че един от факторите са дългосрочните договори, които не можем да реализираме без либерализация. Вторият вариант е изкупуване от българската страна с преговори и приспадане на тази държавна помощ

Държавата чрез договорите и чрез Европейския съюз има своя инструментариум да настоява тези централи да влязат в пазарния модел или да се търси изкупуване от българската страна.

Всъщност по-големият проблем е да се установи, знаем, че към 2021 година би трябвало да влязат тези референтни стойности и ние трябва дотогава да сме решили дали, не дали, а със сигурност да получим дерогация и тази дерогация колко ще трае и колко ще струва, както за въглеродните окиси знаем, че ние имаме дерогации от 2020 година, които са с намаляващи стойности на въглеродните окиси, намаляващи стойности на инвестициите при тях. Предполагам, че някакъв подобен вариант ще се получи и тук. Тоест ние трябва да мислим за заместващи мощности. Говорим за 3 700 мегавата въглищни централи.

Възможностите на България са при заобикалянето на Украйна от газовите потоци те да минат от Турция през нашата страна на север и запад, а другият вариант е развитието на ядрената енергетика.

Технологично нещата ще се развиват и то най-вече в съхранение на енергията. Това съхранение на енергията ще даде възможност на възобновяемите източници да влязат като базови източници, но до тогава ние нямаме друга алтернатива, освен да търсим вариант за заместващи мощности. Вторият вариант е внос на енергия, но това ще ни дойде от картата на реенергийната, стратегическата енергийна сигурност на Европа.

До момента за реакторите в АЕЦ "Белене" са платени 3,5 млрд. лева. Би било "авантюра" правителството само да реализира проекта, заради това се търси стратегически инвеститор със запазване от страна неа държавата на "златна акция".

Разбира се, има вариант Б за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", но при всички случаи правителството трябва да потърси възвръщаемост на тези 3 милиарда и половина лева, вложени в АЕЦ "Белене"".

Ядрената енергетика гарантира 60 години цена, която няма да варира нагоре или надолу. Инвеститорски интерес съществува.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна