В днешни дни е трудно да се намери българин, който да не е чувал за подвига на капитан Димитър Списаревски и героичната му смърт в защита на небето над София по време на Втората световна война. Малцина обаче знаят историята на другата „жива торпила“ – поручик Неделчо Бончев, летецът-изтребител, който на 17 април 1944 г., макар и неволно повтаря подвига на Списаревски, но за разлика от него оцелява – само за да намери смъртта си шест месеца по-късно при обстоятелства, които и до днес остават неизяснени. Днес се навършват точно 100 г. от рождението на въздушния ас.
Неделчо Бончев е роден на 21 юни 1917 г. в София. Завършва Втора мъжка гимназия заедно с Димитър Списаревски, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище. Освен в България, получава военно образование в Италия и Германия. Завършва Изтребителната школа в Карлово. След началото на англо-американските въздушни нападения, взима участие във всички боеве за отбраната на София. На 17 април 1944 г., няколко месеца след героичната смърт на Димитър Списаревски, поручик Неделчо Бончев решава да атакува една от „летящите крепости“ Боинг Б-17.
По неговите думи се приближава твърде много, а в ключовия момент засича оръдието на изтребителя. Самолетът на Бончев „таранира“ Б-17 и двете машини започват да губят височина. Поручик Бончев успява да се освободи от коланите и отваря парашута си. Приземява се някъде около с. Студена, Пернишко, в дълбока пряспа. Спасен е от измръзване от местен селянин, но развива бронхопневмония и остава в болница със забрана да лети.
Независимо от това поручик Бончев бяга от болницата и се връща в ескадрилата си, която вече изпълнява задачи, поставени от новата власт – България вече не е съюзник на Оста. При изпълнение на задача, противникова батарея успява да свали самолета му при Страцин. Поручик Бончев успява да скочи с парашут но на мястото на приземяването вече го очаквали германски войници и го пленили. Пилотът не бил дори и въоръжен за да може да окаже съпротива, тъй като по искане на войнишките комитети, на 9 септември 1944г. - само месец по-рано, новата власт постановява да бъде иззето личното оръжие на всички пилоти. Кой знае, ако пистолетът на Бончев беше в него, може би денят щеше да завърши другояче… След този случай на летците се връща личното оръжие, но за един от тях е вече късно.
По-нататъшната съдба на пилота-герой остава неизяснена. Предполага се, че е бил разстрелян по време на конвой, някъде по шосетата на Западна Австрия или Южна Германия, заради пререкание с конвоиращите в опит да защити достойнството си. В аналите на българската история той ще остане точно такъв – достоен и смел български летец, изпълнил докрай войнишкия си дълг.
