Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се събира, за да обсъди размера на минималната работна заплата за тази година. Заседанието се налага, след като Върховният административен съд отмени решението на правителството от началото на годината заплатата да нарасне до 460 лева.
Делото за минималната работна заплата беше спечелено от работодателските организации, тъй като заседанието на Тристранния съвет, на което е трябвало да се обсъди размерът от 460 лева, не е свикано в законоустановения срок.
По принцип НСТС е консултативен орган и правителството не е длъжно да се съобразява с решенията му. Това не е първият път, когато съдът отменя размера на минималната работна заплата, гласуван от кабинета. Това се случи и през 2015 година, а тогава правителството не обжалва решението и се съобрази с предписанията на съда.
Очаква се, на заседанието да бъдат обсъдени промени в Закона за местните данъци и такси. От Българската стопанска камара настояват такса "смет" да се определя на принципа "замърсителят плаща" – според произвежданото количество отпадъци, а не от площта, която се обитава. Бизнесът има подкрепата на Министерството на финансите и на синдикатите за промяна на критериите, а някои от общините също осъзнават необходимостта от промяна. Това заяви в предаването "Преди всички" Илиана Павлова от Камарата и поясни, че на срещата не се очаква окончателно решение.
Това, за което ние продължаваме да настяваме, е да отпадне вариантът за използване на разгърнатата застроена площ като критерий за определяне на някакъв елемент на таксата, независимо дали е за събиране и транспортиране, за третиране или за поддържане на местата за обществено ползване. Категорично сме против използването на този показател, тъй като това е друга форма на данъчната оценка, която и сега ползваме. Едно от основните ни искания всъщност е да се даде възможност на бизнеса там, където той сключи договор с фирма, която има разрешителни , те да сключват отделен договор и към общините да дължат само таксата за поддържане на обществените пространства.
Павлова изтъкна, че проблем с липсата на административен капацитет за въвеждането на новата отчетност се очаква да имат някои от по-малките общини, но те не са изправени пред проблемите на големите.
