Открай време и във всички езици и култури хората сравняват, за да подсилят ефекта от думите си. Едно е да кажеш „той е силен” и друго „той е силен като бик”, „тъп като галош”, „гол като пушка”, „надува се като пуяк”, „спи като пор” и т.н. Обикновено произходът на тези устойчиви сравнения е свързан с конкретни събития и хора, с качества и свойства на животни, предмети, природни явления и други. С времето много от историите се забравят, появяват се нови тълкувания и различни версии. Дори сравнения, които са били силно положителни, днес може да звучат обидно и политически некоректно. Непрекъснато се създават и нови. Немалко от изразите минават от език в език и са общи за доста народи, но има и такива, които са специфични и отразяват особеностите на местната култура, историята и географските особености на страната, в която са родени. Какво показва съпоставянето на български и френски устойчиви сравнения изследва Жана Тончева, гл. ас. в СУ „Св. Климент Охридски“ .
• Езикови справки по радиото: гори тилилейски.
• Намерете българската дума: слоган.
