Ретроспективна изложба "100 години история" се открива днес в Етнографския музей на Пловдив. Тя е посветена на вековния юбилей на институцията, която има има сериозен принос за съхранението, изследването и представянето на традициите.
Изложбата представя личности като директора на музея Йордан Попгеоргиев, етнографа Стойо Шишков, кметът Божидар Здравков.
Включен е и разказ за строителите, стопаните и реставраторите на къщата на Аргир Коюмджиоглу – знаковата 170-годишна сграда, в която се помещава Етнографският музей.
Доц. Ангел Янков разказва част от историята на музея и на емблематичната къща.
В изложбата освен пряката история на музея сме се спрели и на историята на къщата, защото от 1847 г. до днес има точно 170 г. и любопитно е, че къщата на Аргир Куюмджиоглу е оцеляла до днес въпреки превратностите на времето и вече 80 г. е музей. Тя е уникална не само заради мащабите си, наричана още царската къща, тя е уникална, защото е стъпила на старата римска крепостна стена, освен това има три фасади и нейната западна фасада може да видите тройна кобилична форма, затова тя неслучайно е наречена образец на българския барок. Нейният собственик е искал да покаже своите нараснали възможности, своето място в обществото и затова е заложил не само на помпозност и големина, но е наел един родопски майстор – майстор хаджи Георги, който много добре е претворил в тази възрожденска къща, нямаща нищо общо с дотогавашния български архитектурен стил, претворил е както източните, така и западните влияния, например фронтоните и арките са типични за барока, който идва от Западна Европа. Вътре в обстановката миндерлъците, кьошковете говорят за източно влияние, но вижте еркерите, които се надават над улицата, конзолите, които говорят за типичната родопска архитектура, така че тази наша възрожденска къща, е много близка и родна, защото тя отразява оригиналност във виждането на майстора и не случайно майстор хаджи Георги е известен като южнобългарския Колю Фичето. Къщата е строена за голямото и многолюдно семейство на Аргир Куюмджиоглу, в чието родословно дърво са отбелязани 8 негови синове и дъщери, но по стечение на обстоятелствата, тази огромна къща не е пригодена за живеене просто. Тя е манифестация на възрожденския дух, на времена и обстоятелства и тя характеризира нещо много интересно, което през следващите години след Освобождението се настанява. В тази къща е идвал лично цар Фердинанд, много други исторически обстоятелства са свързани с къщата, включително и това, че тя става и тютюнев склад, че нейният последен собственик Антоний Коларо я укрепва в основите и затова тя днес изглежда така непоклатимо. За наше щастие обаче той не успял да събори горните два жилищни етажа, т. е. вътрешните преградни стени, защото искал да прави голям склад за тютюн и така къщата оцелява в своя оригинален вид.
