Книгата на Руслан Трад „Убийството на една революция” прави картината на Сирийската гражданска война малко по-ясна за българския читател. В предговора си той пише следното: „Убийството на една революция“ разказва за един криминален акт. Той има своето планиране, мотив за извършване и хора, които да извършат престъплението. Конфликтът в Сирия от протестите и бунтовете на Арабската пролет, от война срещу „Ислямска държава“, се превърна в гражданска война, в която вече се включиха и други държави като Русия, Щатите, Турция... Една от главите в книгата се нарича „След войната още война“. Това ли е бъдещето на Сирия и региона – една несвършваща война? Руслан Трад не е оптимист по въпроса: „Често ме питат каква е истината за Сирия. Няма такава. Няма една истина. За майката, загубила детето си от въздушен удар на сирийските самолети, болката е същата като на онази майка, чиито син е застрелян от бунтовници. За семействата, на които децата им са взети за войници от Ислямска държава, раната е същата като на онези фамилии, на които им се налага да пратят момчетата си в армията, знаейки, че няма да ги видят отново. Гражданската война е най-омразното, най-ужасно нещо, защото се сражаваш срещу себе си. Враг може да бъде всеки един от съседите ти, а доносник вероятно е брат ти или братовчед ти. В такъв хаос е възможно всичко и най-вече създаването на още и още насилие, докато в един момент хората просто претръпнат.“
Макар авторът да декларира ясно, че в книгата си засяга една от гледните точки към конфликта, че това е журналистическа книга, а не историческо изследване, че това са „лични спомени и мнение относно събитията в Сирия“, „Убийството на една революция“ е написана с дълбоко вникване в проблемите и разбиране за личностите, довели до конфликта, разказва за всичко с писателски талант, широка култура и честност.
