Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Аз съм фен на каубойските филми. Идваха у нас със закъснение. Значи тези, които бяха правени с Джулиано Джема през 1965 година, например съм гледала десетина години по-късно, когато за мен е било много важно да науча що е смелост, мъжество, толерантност, отстояване на истината и още други свещени неща между които и да се влюбиш в много, ама много красив филмов герой / актьор и той да бъде пример за теб във всяко едно отношение. В спомените ми за култовите спагети-уестърн, както по-късно ги нарекоха няма никога да забравя „За един пробит долар“ и „Сбогом, гринго“ И О! „Великолепната седморка!“ един не лош римейк на „Седемте самураи“ на Акира Куросава. В основата на уестърните, ако не си спомняте, то ще ви припомня, е суровото правосъдие, но и присъства кодексът на честта, както и защитата на закона. Такива са положителните герои в тези филми. Персонажите им могат да бъдат възприемани като литературни потомци на средновековните странстващи рицари, които са в основата на развитието на приключенският жанр в литературата. Като каубоите и стрелците в Дивия Запад странстващият рицар в европейската литература от ранния период пътешествал със своя кон от град на град, сражавал се със злодеи, опирайки се не на развити социални механизми, а на своя собствен „кодекс на честта“. Признавам, че особено ми харесваше как каубоите спасяваха красиви дами в беда. Връщам се толкова години назад и припомням този позабравен свят на добрите каубои по една единствена причина.
