Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Полша между промените в съдебната система, протестите срещу тях и ЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС / Снимка: ЕПА/БГНЕС

Въпрос на време е кога мирните протести в Полша ще доведат до насилие. Това твърди в интервю за "Хоризонт“ проф. Клаус Бахман, германски социолог и политолог към Университета за социални и хуманитарни науки във Варшава. Според него Европа има всички основания да се тревожи от събитията в Полша:

В Полша на власт е партия, която представлява едва една пета от полските избиратели. Управляващата партия разполага с комфортно мнозинство от над половината депутатски места. Управляващата партия успя да превземе всички важни институции и постове в държавата. Така тя успя да използва тази концентрация на власт, за да елиминира редица институции в Полша. Ако трябва да съм честен, тази ситуация много ми напомня на събитията в Турция преди опита за преврат миналото лято.

Проф. Бахман смята, че заканата на Европейската комисия да отнеме правото на глас на Полша няма да накара управляващите във Варшава да ревизират съдебната реформа:

Всъщност Европейската комисия има оръжие, с което би могла много по-успешно да застави Полша да преосмисли решенията си и по всичко личи, че вицепрезидентът Тимерманс е намерил правилното решение, а то е най-обикновената наказателна процедура, защото съдебната реформа, която иска да прокара правителството в Полша, би имала директни последствия за фирмите и гражданите от другите страни на ЕС, заяви проф. Клаус Бахман.

Правителството защити реформата с мотив, че съдебната система трябва да бъде по-отговорна пред обществото и по-ефективна в работата си:

Аргументите са, че полската съдебна система не е реформирана от времето на социализма, нямаше лустрация, а съдиите се смятат за корумпирани и дори криминално проявени. Затова според правителството те имат нужда от надзора на държавата, защото не може да се вярва на контролната функция на независимия орган „Съвет на съдиите“. Това поне са аргументите на правителството, но причината за промените са съвсем други. Една от тях е, че управляващите искат да се поставят над закона, искат да изключат възможността да бъдат съдебно преследвани - както правителството, така и парламента, където партията „Право и справедливост“ има мнозинство и в двете камари. Затова тук често се дават САЩ за пример, където отделни съдии си позволяват да отменят решения на президента и администрацията му, или дори да ги обявяват за противоконституционни. Това е истинската причина за това, че преди година и половина Конституционният съд беше де факто парализиран. Сега във фокуса на управляващите е Върховният съд, а причината има и свое съвсем конкретно измерение - в началото на август се очаква неговото решение за това, дали изборът на председателката на Конституционния съд - една много спорна личност - е бил законосъобразен, каза проф Бахман.

Полската съдебна система се нуждае от реформа, но в случая по-скоро това е един претекст, опит за превземане на Върховния съд, така че той да може да се управлява през ръка, коментира сътрудникът на БНР в Полша Боян Станиславски. Според него реформи са необходими:

Защото през последните 10 години има много сериозни индикации за дълбока деморализация и патологии в съдиите и полската прокуратура. Ако говорим за реформи на полското правосъдие, то те трябва да бъдат свързани с ежедневната практика – делата да не продължават години наред, да не се получава различно тълкувание на един и същи закон в две различни съдилища. Има много проблеми, но със сигурност промяна на кадровия състав на Върховния съд няма да реши тези проблеми.

ЕС се включи в призивите за отмяна на реформата. ЕК дори обсъди вариант да се отнеме правото на глас на Полша в Съвета на ЕС. Според журналиста Аделина Марини това е твърде възможно да се случи, защото тази седмица Франс Тимерманс даде ясно да се разбере, че „решението е на масата“:

Ако полското правителство не изпълни препоръките на ЕК, откакто е започната процедурата на нарушение на върховенството на закона срещу Полша, което стана в началото на 2016 година, то тогава ще се направи предложение за активирането на чл. 7 от Договора за ЕС, който предвижда сериозни санкции и включително и временно изключване на страната от участия в ЕС – прекратяване на правата й за гласуване, със запазване обаче на нейните задължения като страна членка. Ако обаче полското правителство отстъпи, това практически означава, че ти би трябвало и да падне. Залогът наистина е много голям. Според мен, ако ЕК и някои стани членки са достатъчно ясни, че тази заплаха е неизбежна, тогава, вероятно полското правителство ще отстъпи, защото другият вариант е напускане на ЕС, за което правителство няма да бъде подкрепено от собствените си граждани.

В звуковия файл можете да чуете интервю на Весела Владкова с проф. Клаус Бахман и коментари на Боян Станиславски и Аделина Марини.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна