Проблемът с непосещението на училище и неговите резултати са доста комплексни и само една институция като училището или като социалните грижи и т.н. не са в състояние да ги разреши, защото причините, поради което едно дете отсъства от училище или присъствайки, не получава максимално качествено образование, са много. Затова ми се струва, че е много позитивно, че се говори за сътрудничество между различни институции. Това е важно! Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" Нели Колева от фондация "Заедно в час" по повод правителственото решение за създаването на механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане на децата и учениците в предучилищна и училищна възраст. Тя предупреди:
Всеки механизъм има риск да остане на хартия, както и всяко добро намерение, защото това много зависи от хората, които са се заели да го изпълняват и от тяхното усещане за отговорност и за доверие не просто към конкретни лица и към конкретна общност, а към бъдещето на страната. Ето защо е лесно да критикуваме едно намерение, но всеки един от нас играе някаква роля, така че този механизъм да задейства.
По повод резултатите от изследванията на ПИЗА, които показват висок процент функционално неграмотни младежи у нас, Колева коментира, че подобни резултати се срещат и в много други страни, но голяма част от тях не са в ЕС. Обикновено това се дължи на образование, което изостава от това, което е нужно на младите хора и не обществата в 21-ви век, допълни тя. Аз бих откроила факта, че ние продължаваме да учим по начин, по който е бил може би смислен и правилен преди няколко десетилетия и преподаван по същия начин в училище, който обаче не подхожда на днешните деца. Те имат различен тип интереси, различен начин на учене и често пъти в училище не им е много интересно. Там те често биват карани да учат наизуст, да се придържат към една много строго определена програма и те самите не виждат смисъл. Променя се и ролята на учителя. Ако преди десетилетия той е бил единственият носител на информация за своите ученици, това вече не е така – децата имат достъп до най-различни източници. Въпросът не е да научим децата нещо, което те могат да прочетат някъде другаде, а как да ги научим да мислят, да прилагат наученото в реални житейски ситуации, да анализират информацията, да подхождат към нея критично, да имат творческо мислене и въображение.
