България продължава да расте значително по-бързо, отколкото средно Европейският съюз като цяло. Да, някои страни в последните години растат доста по-бързо от България – например Румъния, Литва и Латвия. Някои и в определени тримесечия растат по-бързо от България – Полша, Чехия понякога, Унгария понякога, Естония, Словакия. Да не забравяме обаче, че България е единственият съсед на най-голямата "дупка" в европейската икономика – Гърция.
Най-важната, архиреформата, е реформата в правораздавателната система, посочи Ганев:
Защото държава без правораздаване може да го добута до нива на доход, където сме сега, 15-20 хиляди евро на година на човек от населението, но не може да качи нагоре над това, защото няма какво да носи това по-голямо богатство, то се носи от правната система. В България понеже няма такава, тя е разбита, пробита и така нататък, няма какво изобщо да се надяваме. В този смисъл сравнението с Румъния, която не само последните тримесечия, не само последната година, но и последните три години, непрекъснато Румъния расте по бързо от Българя – е напълно подходящо.
Важната мярка не е БВП, а БВП на човек от населението, а в България този знаменател намалява по-бързо, отколкото във всички други страни, и това е факт, подчерта Ганев. По думите му, решаващи за промяна на тази ситуация са капиталообразуването и човешкият капитал:
България като сравнително "гладна" за капитал страна (и това е през цялата ѝ история като независима държава, от век и половина насам е този факт), за нея е ключово важно да може да привлича капитал отвън, който да влезе, да финансира създаването на тези капиталови стоки, на тези инвестиционни стоки, които ще произвеждат после този продукт по един доста по-производителен начин. Това в последните години не се случва. И другото е провалът в реформите на образователната система, която продължава да е неспособна да генерира, да създава, продуцира хора, готови за икономиката на 21-ви век.
Икономистът Румен Гълъбинов заяви, че случаят с Румъния е много показателен, тъй като там вече започва да дава ефект както данъчната реформа – намаляването на ДДС, така и намаляването на ръста на заплатите в бюджетната сфера. Фактът, че у нас има твърде малко преки инвестиции, ни пречи да се движим по-ускорено, а поради неблагоприятната демография и образование, което не е на нужното ниво, започваме да изпитваме дефицит на кадри, уточни Гълъбинов:
Квалифицираните кадри започват да бъдат все по-малко и да не достигат и дори да има интерес от инвеститори, особено които искат да открият тук операции в технологичните производства или услуги, не им достигат хора. Започват от една фирма да привличат в друга фирма, да се "надцакват" с по големи заплати и само един неголям брой добри специалисти получават тези топвъзнаграждения. Докато, да кажем, за останалите те изостават и затова и като цяло доходите не могат да догонят в такава степен тези в други държави от Източна Европа.
България изостава в начина на привличане на инвестиции, не предлагаме особено благоприятна бизнес среда, категоричен бе експертът.
Позициите на Георги Ганев и Румен Гълъбинов чуйте в звуковия файл.
