Поетът Стефан Иванов за книгата: „Напускане на спомена“ е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен дъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне.