Момчил Маринов, директор на Общинския исторически музей "Искра"

За Казанлък - с любов и история

И още - за "райския климат", привлякъл траките, и за един от най-старите исторически музеи у нас
Снимка: muzei-kazanlak.org

Започваме нашите казанлъшки истории с ... историята на града. Първият гост в разположеното ни

сред рози студио е директорът на Общинския исторически музей "Искра" д-р Момчил Маринов, който бърза да ни разкаже, че това е един от първите исторически музеи в България с вече 116-годишна история. "Казанлък има впечатляващи възрожденски традиции, не така бунтовни като Карлово или Панагюрище, но в образователно и културно отношение има с какво да се похвалим" - обяснява той. Името, което задължително трябва да бъде споменато във връзка със създаването на Историческия музей в Казанлък, е това на Петър Топузов, той е и първият директор, а през 30-те години на 20 век е наследен не от кой да е, а от Димитър Чорбаджийски-Чудомир.

Музеят се развива устремно от самото начало, благодарение на ентусизма, широката обществена подкрепа и наистина значимите дарирелски инициативи - добавя още щрихи от онова време Момчил Маринов. Интересни ескпонати има от самото начало, но истинската експанзия идва с експедициите, водени от доц. д-р Георги Китов, по време на които са намерени артефакти с наднационално значение. Първото забележително откритие е в разгара на Втората световна война, през април 1944, когати при изграждането на противосамолетно убежище войници разкриват прекрасната (позната днес на всички) Казанлъшка гробница, чиито стенописи като начин на представяне и психология на изображението са несравними, затова и през 1979 тя става първият паметник в България, който попада под егидата на ЮНЕСКО - разяснява Момчил Маринов и подчертава, че към днешна дата копието на тази гробница е отворено за посещения всеки ден (без почивка, това се отнася за всички социализирани обекти), а в оригиналната гробница се поддържа нужната температура и влажност, за да бъде съхранена за поколенията.

Момчил Маринов и водещата Лили ГолеминоваПродължаваме след това "пътешествието" из фундаменталните находки на Георги Китов (в сътрудничество с музея)  - гробниците в Оструша, Хелвеца, Грифони, Голяма арсеналка, Голяма косматка... Стигаме и до древния град Севтополис, който в бил столица (макар и за кратко) на одриското царство (а Севт III най-вероятно е погребан в Голямата косматка) и впечатлява с това прочуто приложение на Хиподамовата система на правоъгълното градоустройство, с пълнотата на дворците и за занаятчийските работнилници. Севтополис е проучен в периода 1948 - 54 година, при строежа на язовир Копринка, сега е на дъното като е имало няколко (многомилионни и много атрактивни) идеи за достъп на туристи до него (както си е под водата), които не са се осъществили. Най-реалното засега е лазерно шоу и макетното представяне на Севтополис.

Защо именно тук избират да се заселят траките: Не просто траките, а техният елит, тяхната аристокрация. Най-вероятни причините са свързани с генезиса и утвърждаването на маслодайната роза по тези земи, а и с "благословения" климат - меко и влажно лято, приятна и мека зима, обяснява Маринов.

Стигаме и до възникването на Казанлък и едни съвсем нови разкопки край село Бузовград, при които са открити останки от крепост - находка, която може да промени досегашното схващане, че Казанлък е възникнал някъде в края на XIV или началото на XV век в резултат на османското нашествие. Но детайлните проучвания тепърва започват.

http://www.muzei-kazanlak.org/Иначе в момента в Историческия музей в Казанлък има две фантастични изложби - едната представя Аполония и нейната прочута керамична школа, а другата - "Среброто на траките", която показва изумителното майсторство на траките при работата им със сребро, като и до днес няма отговор на въпроса как са се правели тогава тези ювелирни изделия, не е ясно дори "как се е изтегляла нишката". Но траките са били не само съвършени майстори-туревти (златари), но и изумителни архитекти, математици, градостроителни инженери, изброява директорът на Общинския музей в Казанлък, музей (и град), който трябва да посетите, защото там се крие миналото ни. А него трябва да познаваме, за да овладеем настоящето и да навлезем смело в бъдещето. И фактът, че колкото повече находки откриваме за траките, толков повече нови въпроси изникват.

Голямото историческо приключение продължава!

Още от категорията
Ива Сашева

Ива Сашева: Пиша това, което не мога да нарисувам

Книгата „6 истории“ на Ива Сашева може да бъде намерена вече по книжарниците. Авторката е един от успешните ни илюстратори и графици. Тя е работила по доста реклами, анимационни филми, както и по повече от 25 пълнометражни филма, чиито сторибордове е направила. В книгата си „6 истории“ Ива кани на пътешествие читателите си, като адресите..

публикувано на 23.02.18 в 11:49

Улично изкуство от керамика

Проектът „Улично изкуство“ на студенти от специалност „Керамика“ на Нов български университет започва със запознаване с историята, спецификата на работата и значението на уличните творци за градската среда. След като създават своите работи, над 70 студенти, които участват в него, инсталират своите работи – техен отпечатък върху градското пространство...

публикувано на 23.02.18 в 09:55

От утробата до алцхаймер

Това е подзаглавието на изключително интересната книга на Дик Сваб „Ние сме нашият мозък“. Професорът по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания, основател на Нидерландската мозъчна банка и гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и..

публикувано на 23.02.18 в 09:05

За един впечатляващ филм от Берлинале

Престижният кинофестивал Берлинале продължава. Филмът „Не ме докосвай“ имаше своята световната премиера там. Той е с българско участие – с продуцент Мартичка Божилова, актрисата Ирмена Чичикова, изпълнява една от главните роли, а Георги Налджиев има поддържаща роля. Режисьор и сценарист е Адина Пинтиле. Родена е през 1980 година в Румъния. Завършва..

публикувано на 22.02.18 в 16:25
Явор Гърдев

В лабораторията за пиеси на Явор Гърдев

В момента в Нов български университет тече лабораторията по писане на пиеса от второто издание на конкурса на НБУ за нова пиеса’ 2018 на тема „Родината“. В рамките на седмица режисьорът Явор Гърдев работи със селектираните от академичното жури пиеси сред постъпили драматургични текстове от 60 участници в първия етап. Това са „Вампири“ на Стефан..

публикувано на 22.02.18 в 15:55

"Това не е Хамлет" – със сценична и радиоверсия

Тази вечер на сцената на Театрална работилница "Сфумато" а ктьорите Иван Николов и Димитър Крумов  ще изпълнят фрагменти от Сервантес, Молиер, Чехов и Бекет, обединени под заглавието  "Това не е Хамлет" – пиеса – компилация от класически текстове.  Пиесата има и своя радиоверсия, която екипът подготвя за издание на радиотеатъра. Опитваме се..

публикувано на 22.02.18 в 15:35
Инсталация от изложбата на Калин Серапионов Choose Training в галерия Credo Bonum

Търсят ли се у нас архитектура и култура

Виждали ли сте някъде в София съвременно изкуство и къде? Защо в градовете на Западна Европа, инсталациите отдавна са част от заобикалящата ни среда? А ние продължаваме да издигаме паметници и бюстове, да спорим , дали да ги запазим или да ги подменим с други и в крайна сметка да се превърнем в едно бутафорно Скопие! Време ли е съвременното изкуство да..

публикувано на 22.02.18 в 15:29