Това е подзаглавието на книгата на В. Г. Зебалд (1944-2001) „Емигрантите“, която е сред най-превежданите му творби. Четири истории, които разказват за четирима напуснали Германия мъже, без да намерят „своето“ място, където да чувстват душевен уют. Носталгията и усещането за непринадлежност са техни спътници в пътуването, което е и пътуване навътре в себе си. Смесвайки пътеписа и биографията, спомена и документа, през съдбите на своите странни изгнаници, Зебалд по неповторим начин разказва и историята на Европа от 20 в. Книга, преведена от Стоян Гяуров бавно, с внимание и изключително вникване в текста. „Емигрантите“ без преувеличение може да бъде наречена литературен шедьовър.
