В дискусия за данъците и доходите президентът на КТ "Подкрепа" и председателят на бюджетната комисия

Менда Стоянова: Идеите за данъчни промени трябва да са обвързани с анализ на ефектите върху растежа на икономиката

Д. Манолов: Ако се въведе необлагаем минимум, разполагагаемите средства веднага ще влязат в потреблението
| обновено на 17.09.17 в 12:19
Менда Стоянова
Снимка: БГНЕС


В коментар по повод инициативата "Да спрем машината за неравенства", която цели преразпределение на данъчната тежест, президент на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов отбеляза, че синдикатът от години настоява за промени в данъчната система, сред които и за диференциация на ДДС у нас. Според поддръжниците на инициативата системата на данъчно облагане е такава, че натоварва най-силно нискодоходните групи, което е несправедливо. Манолов обясни:

Говорейки за диференцирания ДДС, ако няма да сбъркам, поне някъде от 2006-та - 2007-ма  "Подкрепа" настоява за въвеждането на такъв  - в различни варианти. От една страна  - диференциран ДДС, за който се говори, говорили сме и за възстановяване на данъчен кредит на физически лица срещу представени документи за извършени плащания, което би повишило и събираемостта. Знаете, че сега като отидете на пазара и никой не ви дава касова бележка за килограм домати - обаче, ако ви върнат ДДС-то вие ще си я поискате  - нали така! И много други такива инициативи сме предлагали и ще продължим, разбира се, да работим в тази посока, още повече, че  - как да кажа, твърде много хора от всички страни на политическия спектър твърдят, че това нещо, което наричаме плосък данък не работи, от него няма смисъл и че то трябва да бъде преправено.

Менда Стоянова от ГЕРБ, която е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, припомни, че в програмата на управляващата партия изрично се посочва, че данъчната система ще остане такава каквато е, като допълни: Защото, когато говорим за данъци всички сме наясно, че трябва да говорим за данъчна система, а не само за един или друг вид данък. Стоянова подчерта, че системата на данъчното облагане у нас е стабилна и работеща, освен това нивата на преразпределение чрез бюджета остават по-ниски в сравнение с други европейски страни (по правило развитите страни преразпределят повече средства - като дял от БВП, чрез държавния бюджет - бел. ред.). Менда Стоянова изтъкна:

Смятам, че данъчната система  - такава каквато е в момента в България, работи. Аз, разбира се, няма да дам пример с домати от пазара или нещо друго, но ще кажа, че няма друга европейска държава, която да изземва чрез данъци и осигурителни вноски под 40 процента от Брутния си вътрешен продукт -  така както е в България, което означава, че като равнище на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз. Това, разбира се, има и своята цена, защото бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на данъците и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия всъщност има два постулата  - първо, от хората, които работят, да се изземва максимално ниско и държавата да не се прави на "майчица", която да преразпределя парите на хората, така както на нея и е удобно, защото не винаги  - има много такива примери в историята, държавата е най-справедливият преразпределител.

Така че данъчната система работи. И аз бих казала, че тогава когато икономиката работи  -  така както е в момента, данъчната система показва своите предимства - факт е, че всяка година през последните три години, откакто имаме ръст на БВП над 3,5%, ние събираме все повече и повече данъци, обобщи Стоянова, допълвайки:  Което означава, че по начина, по който е структурирана данъчната система, тя работи и генерира приходи, такива каквито се очакват, разбира се, в размерите на нивото, което имаме на данъчно облагане  - знаете, 10% плосък данък при облагането на доходите и на фирми, и на физически лица, и съответно единна данъчна ставка за ДДС.

В този смисъл аз смятам, че това национално ниво на данъчното облагане като макроикономически показател не бива да се променя, подчерта отново Менда Стоянова и формулира основният въпрос, на който, според нея, трябва да се отговори преди да се тръгне към данъчна реформа, а именно:  Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава когато нещата се случват, ние да правим точно в този момент въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли неизвестно по какъв начин.

Това, за което говорят колегите е вътре (в данъчната система -  бел.ред.), едва ли не, да направим едни промени, така че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече доходи и печалби и съответно да намалим на останалите. Това е един много сложен въпрос, който не само, че няма да бъде решен от септември до ноември./../. - по отношение на данъчни закони и формиране на бюджет за 2018-та, това е една много сложна тема, за която наистина дебатът е започнал, но в него трябва да се включат не само експерти, но и изчисления, защото трябва да е ясно, че трябва анализ всяка промяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде положителен за растеж на икономиката, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо образование и да имат по висока квалификация или точно обратното.

Димитър Манолов

Димитър Манолов отбеляза, че не е важно само какво се удържа при данъчното облагане, а и какво остава: Важното и значимото е какво остава и тогава, когато от един доход, примерно, от 500 лева ти останат 450 и от един доход от 10 000 ти останат 9 000, разликата се вижда. 

Това, което би се случило, ако се въведе необлагаем минимум е, че тези средства, които ще останат на разположение, моментално ще отидат за потребление - веднага.  И ако този процес се направлява разумно, заедно с диференцираните ставки по ДДС, то тогава тези новопоявилите се, така да го кажем, средства, отиващи за потребление, ще отидат и в развитие на българското производство, а не за вносни стоки.

Да речем, диференцирани ставки по ДДС могат да бъдат въведени за цени, които се виждат, които са регулирани и които няма къде да бягат, защото едно от притесненията е, че ако се въведе диференцирана ставка, тя ще остане у търговеца, но ако се въведе намалено ДДС -  да речем за вода, електроенергия, за лекарства  - стоки, които така или иначе са под наблюдение и там не могат да стават отклонения и последователно, разбира се, за някои от храните (където признавам, че е малко по-сложно за наблюдение и за контрол)  - но трябва да се тръгне от някъде. И най-дългият път започва с една малка крачка.

В отговор Менда Стоянова припомни, че трябва да сме наясно, че доходите от заплата не са социално плащане, а са функция на изработеното. 

И когато говорим за работна заплата, трябва да говорим за заплащане за количество и качество на вложен труд. И само когато това количество и качество е признато от пазара чрез цената на съответната продукция, може да има повишение на заплатите./../. Не бива да забравяме, че голяма част от хората в България са деца, възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част  - в социалната система, а около 10 милиарда от приходите държавата отиват за пенсии, над милиард отиват за всякакъв вид социални плащания, отбеляза Стоянова.


Тя съобщи, че излишъкът в бюджета е над 2 милиарда и 100 милиона, а приходите от данъците и осигурителни вноски спрямо същия период на миналата година са над милиард и половина. Менда Стоянова обаче обясни, че парите от излишъка не са средства, които са "свободни" и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо: 

Тези над 2 милиарда и 100 милиона всъщност, освен на повечето приходи и на добрата събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са предвидени разходи, които в момента не се извършват .И така както аз направих сравнение между приходите към август за тази година спрямо приходите към август миналата година, така трябва да направя сравнение и общо на разходите към август тази година спрямо август миналата година -  и там разликата е около два милиарда надолу, тоест тази година спрямо същия период на миналата година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко/.../. За капитални вложения  - ето затова не сме харчили.

По темата за за шансовете на България да влезе в Еврозоната Стоянова изтъкна, че за това важни са не само икономическите, а и политическите критерии:

Трябва да сме наясно, че за влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната в крайна сметка говорим за политически акт, но аз не смятам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма, защото ние сме доста по-различни от другите със своя валутен борд -  ние в момента имаме фиксиран курс към еврото, което практически означава 2 към 1 лев към евро. Така че не виждам такава драма и не виждам поради тази причина опасения от едно евентуално влизане, което, както виждате, не можем да предвидим във времето, за някакви негативни последици за българската икономика или за българските цени, инфлацията. Защото дори и да влезем, ние ще влезем при този курс, който имаме в момента. Но това е за съжаление  - влизането там (в Еврозоната - бел. ред.) ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз.


Цялата дискусия, която засегна и темите за корупцията, антикорупцията и  политическите амбиции на Слави Трифонов, може да чуете от звуковия файл. 

Свързани новини

Димитър Събев: Големият въпрос у нас е съотношението между преки и косвени данъци

Днес беше обявено създаването на гражданската инициатива "Да спрем машината за неравенство" за преразпределяне на данъчната тежест в България - това стана с организирането на национална подписка с искане за определяне на справедливи данъци у нас...

публикувано на 11.09.17 в 15:30

Национална подписка с искане за необлагаем минимум за доходите на физическите лица

Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица и намаление на ставките на ДДС върху храни и стоки от първа необходимост- за това се обявиха от новосъздадената гражданска инициатива "Да спрем машината за неравенство. За справедливи данъци"...

публикувано на 11.09.17 в 15:38
Още от категорията
Румен Гълъбинов

Р. Гълъбинов: В България все още има нужда от приватизация на определени активи

„Приватизацията погрешно беше спряна. В България все още има нужда от приватизация на определени държавни активи, които не работят добре и не се управляват добре. Един добър пример е БДЖ – там добър вариант би бил приватизация или концесиониране“...

публикувано на 19.06.18 в 15:22

Прогнози за по-нисък добив на пшеница и ечемик

Със среден добив от 405 килограма от декар започна жътвата при ечемика, което е с над 80 кг по-малко, в сравнение с миналата година. Очакванията и за пшеницата са за по-ниски добиви, прогнозира агрономът Борислав Попов и добави:   "В петте общини на..

публикувано на 19.06.18 в 15:16

Добър отскок на строителството в ЕС през април при по-слаб растеж в България, показват данни на Евростат

Продукцията в строителния сектор на целия Европейски съюз и в частност на еврозоната се повиши рязко през април за пръв път от началото на годината, като строителството в рамките на България също отбеляза макар и по-сдържано подобрение, показват..

публикувано на 19.06.18 в 14:29

Германия: Гърция ще получи до 15 млрд. евро допълнителна финансова подкрепа след края на третата спасителна програма

Гърция вероятно ще получи до 15 млрд. евро допълнителна подкрепа за стабилизиране на нейните финанси след края на третата спасителна програма, която трябва да приключи през август, така че на властите в Атина няма да се наложи да взимат заеми от..

публикувано на 19.06.18 в 14:00

Институтът Ifo понижи рязко прогнозите си за растежа на германската икономика, визирайки заплахите от търговска война

Германският институт Ifo е поредният, който понижи рязко своите прогнози за растежа на най-голямата европейска икономика през тази и следващата година, позовавайки се на слабото началото на 2018-а и увеличаващите се глобални рискове, съобщава..

публикувано на 19.06.18 в 13:35

Китай също заплаши с допълни мита за американски стоки с оглед на ескалиращия търговски конфликт със САЩ

Пекин заплаши да наложи митнически тарифи върху още една група от стоки, произвеждани в САЩ, ако администрацията на президента Доналд Тръмп действително въведе втори кръг от наказателни налози върху китайски стоки, съобщи във вторник официалната..

публикувано на 19.06.18 в 12:52

БНБ: Отрицателно салдо по текущата сметка на страната в размер на 63,1 млн. евро през април

През април 2018 година платежният баланс на България е на дефицит за втори пореден месец, като от началото на годината отрицателното салдо по текущата сметка е по-голям от това за същия период на предходната година, показват данни на Българската..

публикувано на 19.06.18 в 12:24