В дискусия за данъците и доходите президентът на КТ "Подкрепа" и председателят на бюджетната комисия

Менда Стоянова: Идеите за данъчни промени трябва да са обвързани с анализ на ефектите върху растежа на икономиката

Д. Манолов: Ако се въведе необлагаем минимум, разполагагаемите средства веднага ще влязат в потреблението
| обновено на 17.09.17 в 12:19
Менда Стоянова
БГНЕС


В коментар по повод инициативата "Да спрем машината за неравенства", която цели преразпределение на данъчната тежест, президент на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов отбеляза, че синдикатът от години настоява за промени в данъчната система, сред които и за диференциация на ДДС у нас. Според поддръжниците на инициативата системата на данъчно облагане е такава, че натоварва най-силно нискодоходните групи, което е несправедливо. Манолов обясни:

Говорейки за диференцирания ДДС, ако няма да сбъркам, поне някъде от 2006-та - 2007-ма  "Подкрепа" настоява за въвеждането на такъв  - в различни варианти. От една страна  - диференциран ДДС, за който се говори, говорили сме и за възстановяване на данъчен кредит на физически лица срещу представени документи за извършени плащания, което би повишило и събираемостта. Знаете, че сега като отидете на пазара и никой не ви дава касова бележка за килограм домати - обаче, ако ви върнат ДДС-то вие ще си я поискате  - нали така! И много други такива инициативи сме предлагали и ще продължим, разбира се, да работим в тази посока, още повече, че  - как да кажа, твърде много хора от всички страни на политическия спектър твърдят, че това нещо, което наричаме плосък данък не работи, от него няма смисъл и че то трябва да бъде преправено.

Менда Стоянова от ГЕРБ, която е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, припомни, че в програмата на управляващата партия изрично се посочва, че данъчната система ще остане такава каквато е, като допълни: Защото, когато говорим за данъци всички сме наясно, че трябва да говорим за данъчна система, а не само за един или друг вид данък. Стоянова подчерта, че системата на данъчното облагане у нас е стабилна и работеща, освен това нивата на преразпределение чрез бюджета остават по-ниски в сравнение с други европейски страни (по правило развитите страни преразпределят повече средства - като дял от БВП, чрез държавния бюджет - бел. ред.). Менда Стоянова изтъкна:

Смятам, че данъчната система  - такава каквато е в момента в България, работи. Аз, разбира се, няма да дам пример с домати от пазара или нещо друго, но ще кажа, че няма друга европейска държава, която да изземва чрез данъци и осигурителни вноски под 40 процента от Брутния си вътрешен продукт -  така както е в България, което означава, че като равнище на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз. Това, разбира се, има и своята цена, защото бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на данъците и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия всъщност има два постулата  - първо, от хората, които работят, да се изземва максимално ниско и държавата да не се прави на "майчица", която да преразпределя парите на хората, така както на нея и е удобно, защото не винаги  - има много такива примери в историята, държавата е най-справедливият преразпределител.

Така че данъчната система работи. И аз бих казала, че тогава когато икономиката работи  -  така както е в момента, данъчната система показва своите предимства - факт е, че всяка година през последните три години, откакто имаме ръст на БВП над 3,5%, ние събираме все повече и повече данъци, обобщи Стоянова, допълвайки:  Което означава, че по начина, по който е структурирана данъчната система, тя работи и генерира приходи, такива каквито се очакват, разбира се, в размерите на нивото, което имаме на данъчно облагане  - знаете, 10% плосък данък при облагането на доходите и на фирми, и на физически лица, и съответно единна данъчна ставка за ДДС.

В този смисъл аз смятам, че това национално ниво на данъчното облагане като макроикономически показател не бива да се променя, подчерта отново Менда Стоянова и формулира основният въпрос, на който, според нея, трябва да се отговори преди да се тръгне към данъчна реформа, а именно:  Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава когато нещата се случват, ние да правим точно в този момент въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли неизвестно по какъв начин.

Това, за което говорят колегите е вътре (в данъчната система -  бел.ред.), едва ли не, да направим едни промени, така че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече доходи и печалби и съответно да намалим на останалите. Това е един много сложен въпрос, който не само, че няма да бъде решен от септември до ноември./../. - по отношение на данъчни закони и формиране на бюджет за 2018-та, това е една много сложна тема, за която наистина дебатът е започнал, но в него трябва да се включат не само експерти, но и изчисления, защото трябва да е ясно, че трябва анализ всяка промяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде положителен за растеж на икономиката, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо образование и да имат по висока квалификация или точно обратното.

Димитър Манолов

Димитър Манолов отбеляза, че не е важно само какво се удържа при данъчното облагане, а и какво остава: Важното и значимото е какво остава и тогава, когато от един доход, примерно, от 500 лева ти останат 450 и от един доход от 10 000 ти останат 9 000, разликата се вижда. 

Това, което би се случило, ако се въведе необлагаем минимум е, че тези средства, които ще останат на разположение, моментално ще отидат за потребление - веднага.  И ако този процес се направлява разумно, заедно с диференцираните ставки по ДДС, то тогава тези новопоявилите се, така да го кажем, средства, отиващи за потребление, ще отидат и в развитие на българското производство, а не за вносни стоки.

Да речем, диференцирани ставки по ДДС могат да бъдат въведени за цени, които се виждат, които са регулирани и които няма къде да бягат, защото едно от притесненията е, че ако се въведе диференцирана ставка, тя ще остане у търговеца, но ако се въведе намалено ДДС -  да речем за вода, електроенергия, за лекарства  - стоки, които така или иначе са под наблюдение и там не могат да стават отклонения и последователно, разбира се, за някои от храните (където признавам, че е малко по-сложно за наблюдение и за контрол)  - но трябва да се тръгне от някъде. И най-дългият път започва с една малка крачка.

В отговор Менда Стоянова припомни, че трябва да сме наясно, че доходите от заплата не са социално плащане, а са функция на изработеното. 

И когато говорим за работна заплата, трябва да говорим за заплащане за количество и качество на вложен труд. И само когато това количество и качество е признато от пазара чрез цената на съответната продукция, може да има повишение на заплатите./../. Не бива да забравяме, че голяма част от хората в България са деца, възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част  - в социалната система, а около 10 милиарда от приходите държавата отиват за пенсии, над милиард отиват за всякакъв вид социални плащания, отбеляза Стоянова.


Тя съобщи, че излишъкът в бюджета е над 2 милиарда и 100 милиона, а приходите от данъците и осигурителни вноски спрямо същия период на миналата година са над милиард и половина. Менда Стоянова обаче обясни, че парите от излишъка не са средства, които са "свободни" и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо: 

Тези над 2 милиарда и 100 милиона всъщност, освен на повечето приходи и на добрата събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са предвидени разходи, които в момента не се извършват .И така както аз направих сравнение между приходите към август за тази година спрямо приходите към август миналата година, така трябва да направя сравнение и общо на разходите към август тази година спрямо август миналата година -  и там разликата е около два милиарда надолу, тоест тази година спрямо същия период на миналата година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко/.../. За капитални вложения  - ето затова не сме харчили.

По темата за за шансовете на България да влезе в Еврозоната Стоянова изтъкна, че за това важни са не само икономическите, а и политическите критерии:

Трябва да сме наясно, че за влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната в крайна сметка говорим за политически акт, но аз не смятам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма, защото ние сме доста по-различни от другите със своя валутен борд -  ние в момента имаме фиксиран курс към еврото, което практически означава 2 към 1 лев към евро. Така че не виждам такава драма и не виждам поради тази причина опасения от едно евентуално влизане, което, както виждате, не можем да предвидим във времето, за някакви негативни последици за българската икономика или за българските цени, инфлацията. Защото дори и да влезем, ние ще влезем при този курс, който имаме в момента. Но това е за съжаление  - влизането там (в Еврозоната - бел. ред.) ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз.


Цялата дискусия, която засегна и темите за корупцията, антикорупцията и  политическите амбиции на Слави Трифонов, може да чуете от звуковия файл. 

Свързани новини

Димитър Събев: Големият въпрос у нас е съотношението между преки и косвени данъци

Днес беше обявено създаването на гражданската инициатива "Да спрем машината за неравенство" за преразпределяне на данъчната тежест в България - това стана с организирането на национална подписка с искане за определяне на справедливи данъци у нас...

публикувано на 11.09.17 в 15:30

Национална подписка с искане за необлагаем минимум за доходите на физическите лица

Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица и намаление на ставките на ДДС върху храни и стоки от първа необходимост- за това се обявиха от новосъздадената гражданска инициатива "Да спрем машината за неравенство. За справедливи данъци"...

публикувано на 11.09.17 в 15:38
Още от категорията

"Инерком": Договорът за закупуване на активите на ЧЕЗ в България е подписан днес

“Инерком България” е дружество, специално учредено за целите на придобиването от ЧЕЗ. Това се казва в позиция на дружеството, изпратена до медиите. В нея се цитира собственикът на компанията Гинка Върбакова , според която „ Инерком“ ще се отнася..

публикувано на 23.02.18 в 18:22

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета "140 години от Освобождението на България"

Сребърна възпоменателна монета, посветена на 140-та година от Освобождението на България, ще бъде пусната от Българската народна банка.  Монетата излиза в тираж от 3 500 броя и ще се продава в БНБ - на две каси на пл. "Александър I" и на четири каси в..

публикувано на 23.02.18 в 17:52

Позитивен старт на търговията на Уолстрийт след намаляване на доходността на американските облигации

Пазарът на акции на Уолстрийт отваря в петък с добро повишение, тъй като инвеститорите приветстват днешното намаляване на доходността на американските държавни облигации от многогодишните върхове, достигнати по-рано тази седмица. Доходността на..

публикувано на 23.02.18 в 17:43

Петролните цени са на път да приключат с повишения за втора поредна седмица

В петък петролните фючърси се търгуват в малко по-ниски нива, но въпреки това са на път да отбележат растеж за втора поредна седмица, тъй като инвеститорите бяха изненадани от намаляването на американските складови запаси на ценната енергийна..

публикувано на 23.02.18 в 16:13
Общината в Пазарджик

В Пазарджик Гинка Върбакова, която е на път да купи ЧЕЗ, е по-популярна с фирмата си "Риал стейтс" ЕООД

В Пазарджик едноличният търговец Гинка Върбакова, която е на път да купи ЧЕЗ, е по-популярна с фирмата си „Риал стейтс“ ЕООД. Преди 4 години общинският съветник тогава Румен Петков публично обяви, че въпросната фирма дължи на Община Пазарджик 1 млн. лв...

публикувано на 23.02.18 в 16:13

В КФН досега не е постъпвала информация за промяна на собствеността на ЧЕЗ в България

Информация за промяна на собствеността на ЧЕЗ не е постъпвала в Комисията за финансов надзор, съобщиха за „Хоризонт“ от небанковия регулатор. Оттам уточняват, че това трябва да се случи в срок от четири дни след окончателното плащане по сделката за..

публикувано на 23.02.18 в 16:07
Илмар Римшевич

Шефът на Централната банка на Латвия отхвърли обвиненията за взимане на подкупи

Управителят на Централната банка на Латвия Илмар Римшевич , който преди дни беше заподозрян от антикорупционните власти в страната за получаване на подкупи, заяви в интервю за "Файненшъл таймс", че е напълно невинен. Дългогодишният управител на..

публикувано на 23.02.18 в 15:26